— Ще идете ли утре на седянка у Клембови?
— Мариша канеше днеска.
— Рохо обещал, че утре ще чете там из книга за царете.
— Бих дошла, ама още не знам… — рече Ягуша и погледна въпросително стария.
— И аз ще отида, тате… — примоли се Южка. Борина не отговори, защото кучето силно прилая пред къщи и веднага някак плахо се вмъкна Яшек, дето на подбив му казваха Превратния.
— Затваряй вратата, заплесо, това не е обор! — вресна му Доминиковица.
— Не бой се, няма да те изядат, какво се оглеждаш? — попита Ягна.
— Щър… щъркела сигурно се е сгушил някъде и ще ме клювне… — заекваше той и заничаше с изплашени очи по ъглите.
— Охо, господаря даде щъркела на дядо поп, та не се бой! — измърмори Витек.
— Па не знам и защо ли трябваше да го държите; само правеше пакост на хората!
— Сядай, стига си дрънкал! — заповяда му Настка, като му сочеше място до себе си.
— Брее, кому ли пък е направил пакост! Може, ама само на щураците и на чуждите кучета! Ходеше си като дворянин из къщи, ловеше мишките, никому път не минаваше, и взеха та го дадоха! — шепнеше с укор момчето.
— Тихо, тихо, ще си опитомиш друг напролет, щом ти е толкова жал за щъркелите!
— А мислиш, че няма да си опитомя ли, па и тоя пак ще си е мой, само да се постопли; такова нещо съм измислил за него, че не ще може да изтрае у свещеника и сам ще дотърчи тука!
Яшек искаше непременно да узнае това средство, но Витек измърмори:
— Щурчо! Не се вижда какъв е, ами мисли, че ще направи нещо по-хубаво. Който има ум, той ще си измисли и свой начин, а няма да пита другите!
Настка го скастри и защити Яшек, защото много държеше за него; наистина глупав беше и хората се смееха с него, нестроен беше, но беше един на десет морги имот, та си смяташе момата, че Шимек Доминиковичин има само пет, па още и не се знаеше дали Доминиковица ще му позволи да се жени, та затова тя го коткаше и той постоянно се мъкнеше след нея, а тя го държеше в запас, за всеки случай.
И сега той седеше при нея, поглеждаше я в очите и си мислеше какво да каже, когато влезе кметът, който вече се беше помирил със стария, и извика още от вратата:
— Донесоха ти призовка, утре по пладне имаш дело, да се явиш.
— В съда за кравата ли?
— Така и пише, за кравата, с чифлика.
— Трябва още сутринта да се тръгне, че не е малко път до града. Витек, още сега иди при Петрек и пригответе каквото трябва; и ти ще дойдеш с мене за свидетел. На Бартек съобщено ли е?
— Днеска бях в общинската канцелария и на всички донесоха призовките. Ще бъдете цяла дружина, но чифлика е виновен, нека плаща.
— Как да не е виновен, толчава крава!
— Ела в другата стая, имам да ти кажа нещо! — рече му тихичко кметът.
Минаха в другото отделение и тъй дълго се забавиха там, че Южка им занесе и вечеря.
Кметът го увещаваше вече не за пръв път да се присъедини към тях, да не скъсва с дворянина, да отложи делото за кравата, да почака и да не отива заедно с Клемб и с другите тям подобни. Досега Борина се колебаеше, правеше си сметка, не отказваше, но не проявяваше съчувствие нито на едната, нито на другата страна, защото се беше много ядосал, че тогава дворянинът не го бе повикал на съвещанието у воденичаря.
А кметът видя, че няма да успее, и рече най-сетне като за примамка:
— Знаеш ли, аз и воденичаря, и ковача се уговорихме с дворянина само ние да прекарваме материала от гората до стружнята и след това дъските до града.
— Разбира се, че знам, нали доста ви се заканваха, че не давате на други да спечелят.
— Малко ме е грижа какво дрънкат, нямам време за това, ами искам да ти кажа какво сме уговорили тримата — слушай само.
Борина врътна очи и правеше сметка каква хитрост се крие тук.
— Решихме да те приемем и тебе при нас. И ти превозвай, колкото и ние; имаш добра кола и добри коне, ратая само се развява, а пък тука сигурни пари ще се изкарат, на кубик плащат. Докато настане работата на полето, като нищо ще изкараш стотина рубли.