Тя я вдигнала със свитите си ръце, изтрила сълзите й, притиснала я до сърцето си и й рекла развълнувано:
— Заведи ме в къщи, вярна служителко, може нещо да ти помогна.
Погледнала тя болния и страшно се угрижило милостивото й сърце.
— Не може без свещеника — рекла, — аз съм жена и нямам тая сила, каквато Исус е дал на свещениците. Безделник е той, не се грижи за хората, много лош пастир, ще отговаря тежко за това, но само той има право да разгрешава… Сама ще отида в чифлика при тоя картоиграч… На̀ ти броеницата, брани грешника с нея, докато се върна.
Но как да отиде?… Нощта тъмна, вятър, дъжд, кал, па не било и близо, а отгоре на това навсякъде й пречели дяволите.
От нищо не се уплашила майката небесна, от нищо!… Само се загърнала с шал от дъжда и тръгнала из тъмнината…
Стигнала в чифлика, капнала от умора и измокрена до кости; почукала и покорно молила да отиде свещеника бързо при болния, но той, като я видял бедна жена и понеже било такова кучешко време, поръчал да й кажат, че ще отиде на сутринта, сега нямал време, и продължил да играе, да пие и да се забавлява с господата.
Света Богородица само въздъхнала с болка за неговата непочтеност и направила така, та в същия миг се появила златна кочия с коне и лакеи, тя се преоблякла като госпожа управителка и влязла в чифлика.
Разбира се, свещеника веднага тръгнал с готовност, колкото може по-скоро.
Навреме пристигнали, но смъртта вече била на прага и дяволите напирали да влязат при селянина, да го грабнат още жив, преди да се приближи при него свещеника с причастието, само дето жената го бранела с броеницата и притваряла вратата ту с иконата, ту с молитва, ту с божието име.
Изповядал се Ястреба, съжалил за греховете си, помолил бога за прошка и получил опрощение; в същия миг предал богу дух. Самата пресвета Богородичка му затворила очите, благословила жена му и казала на изплашения свещеник:
— Върви след мене!…
Той още не могъл да се оборави, но тръгнал; оглежда се пред къщи и нито кочията, нито лакеи има, а само дъжд, кал, тъмница и смърт върви по следите му… Страшно се изплашил и затичал по-нататък след Дева Мария към параклисчето!
Гледа: тя вече с мантия и корона, обиколена от ангелски хорове, се покачва връз параклиса на предишното си място.
Тогава познал той небесната царица и обзет от страх, паднал на колене, ревнал да плаче й протегнал ръце за милост.
А света Дева го погледнала сърдито и рекла:
— Цели векове ще прекараш тъй на колене зарад греховете си, ще плачеш, преди да ги изкупиш…
И той веднага се превърнал на камък и така си останал; а нощно време плаче, ръцете си държи протегнати, чака помилване и коленичи така от веки веков.
Амин!
И днес може да се види оная фигура в Домброва при Пшедбор; до черквата стои тя за вечен спомен и предупреждение на грешниците, че наказанието за злото никого няма да отмине.
Настана дълго и дълбоко мълчание. Всеки мислеше върху чудото и всеки бе пълен със свещена тишина, удивление, добрина и страх.
Какво може да се каже в такъв миг, когато душата на човека се отпусне като разкалено в огън желязо, когато набъбне от чувство и светлина, та само да я докосне човек, и ще се пръсне като звезден дъжд й като небесна дъга ще се простре между небето и земята.
И тази тишина трая, докато последните пламъчета в тях не започнаха да угасват.
Матеуш извади флейтичката си и засвири задушевна, тихичка и многоцветва мелодия, сякаш някой движеше росни капчици по някакви паяжини, а Соховица запя „Под твоята защита, о боже!“. Другите тихо й пригласяха.
А после, както обикновено, заприказваха полека-лека за разни неща.
Младежта започна да пуща помежду си шеги, защото Тереска войнишката казваше на момчетата различни весели гатанки; а понеже някой каза, Борина се вече върнал от съдилището и сега пие в кръчмата с хората си, Ягуша се загърна тихичко й излезе, без дори да повика Южка; подире й се измъкна също тъй крадешком и Антек, стигна я още при прага в отвода, хвана я здраво за ръка и я поведе през външната врата към двора и от там — през градината зад плевнята.
Насъбраните почти не ги забелязаха, защото Тереска викаше с глас:
— „Без снага, без душа, а под черга се гуши.“ Що е това?
— Хляб, хляб, всеки го знае! — викаха и се трупаха около нея.
— Или това: „Гонят се гости по липови мости?“…