— Така си е, не ще е другояче! Бог ни наказва за такива смъртни прегрешения като тия на Антек с мащеха му. И нови грехове настават пред очите на всички!…
Агата вече се страхуваше да пита повече, а само вдигна разтреперана ръка и бързо се закръсти, като шепнеше гореща молитва!
— Страшна беда се струпа въз народа. И Борина лежи като умрял, па казват — посниши Клембовица глас и се заозърта страхливо, — че Ягуша вече здравата се помъкнала с кмета… Не й стигна Антек, няма го Матеуш, няма и други момчета, току, който й попадне, само да може… Какъв свят, какъв свят! — изпъшка тя и закърши с ужас ръце.
Старата вече не се обади, изведнъж се усети тъй изморена и тъй разбита от тия новини, че се потътра към малкия обор, за да си почине.
Чак надвечер я видяха, помъкнала се по познати из селото; върна се, когато Клембови бяха седнали да вечерят.
Бяха й оставили и лъжица, и място, наистина не първото, но не е последно — при Клембовица. Само че тя хапна твърде малко, като злоядо дете, и разправяше тихо за широкия свят, за съборите и черквите, които беше посетила, та й се чудеха.
А когато настана нощ, трепетните лъчи по стъклата загаснаха и селото съвсем замлъкна, в къщи запалиха лампата и се готвеха да си лягат. Тогава Агата донесе торбите си при лампата и заизважда това-онова, що беше донесла…
Заобиколиха я всички като сбито колело със затаен дъх и по едно чудо не я изяждаха с пламналите си очи.
Тя раздаде най-напред на всеки по една осветена иконичка, след това на момичетата върви маниста, такива хубави, че светеха с различни цветове; вдигна се един врясък от това в къщи, всички се спуснаха към огледалото да си ги мерят, да им се радват и да изпъчват гърдите си като наперени пуяци; за момчетата хубави ножчета, същински като за присаждане, пакет тютюн за Томаш, а най-сетне извади и за Клембовица широка набрана якичка, поръбена с цветна нишка, та тя просто припадна от голямо задоволство…
Радваха се много всички, като разглеждаха не по веднъж и не по два пъти тия хубави неща, а тя много доволна разказваше с умиление кое колко чини и къде е купено.
Поседяха до късно през нощта, като си приказваха и за онези, дето ги нямаше.
— Как е тихо по селото, чак страх да те побие! — забеляза най-сетне Агата, като замлъкнаха и настана глуха, мъртва тишина. — Де такива неща други години по това пролетно време, селото тогава се тресеше от викове и смехове!…
— Заприличало е на отворен гроб цялото село, току да го зарови човек и кръстове да тури… и молитва не ще има кой да изрече, нито служба на свещеник да плати… — потвърди тъжно Клембовица.
— Истина! Позволи, господарко, да си се кача аз горе да си легна, болят ме кокалите от пътя, па и дрямка налегна очите ми.
— Легни, където ти хареса, има място.
Старата посъбра веднага торбичките и се закатери по стълбата в отвода, когато Клембовица завика след нея през отворената врата:
— Я слушай, насмалко щях да забравя да ти кажа, че ти взех пуховия юрган от раклата… Марциха боледува през сирница от краста… па беше страшен студ, нямаше с какво да я завием… та взехме твоя юрган назаем… проветрили сме го вече и още утре ще ти го изнеса горе.
— Юргана… твоя воля… разбира се, като е трябвало… разбира се…
Нещо я стисна за гърлото, та се заекна; после се домъкна пипнешком до раклата, приклекна и като повдигна капака, затършува бързо с разтреперани ръце и запипа погребалния си чеиз…
То се знае… юргана го нямаше… а съвсем нов го бе оставила… с чист чаршаф… ни веднъж неупотребяван… пера беше си събирала по пасищата и беше си ги нацепила… само и само да й се намери за последния час…
А те го взели… взели…
Налетя я такъв пълен с жалби плач, та чудно как не се пръсна сърцето й.
И дълго шепна тя молитвата си, като я заливаше с горчиви сълзи, дълго плака и тихичко и с болка се оплаква на милия Исус Христос за причинената й обида…
Трябва да беше късно, защото петлите запяха на полунощ или за промяна на времето.
II
На сутринта беше Връбница.
Беше още далеко пред изгрев, но вече доста видело; от Боринбвата къща назърна Ханка, облечена само с вълненик и наметната с някакъв шал, понеже бе доста студено.
Тя погледна през портата към възчерния, пропит от роса и тук-таме осланен път. Беше още пусто, без никакъв признак на живот, само сухата зора се сипваше и намяташе със син плащ вкочанелите кичури на дърветата, а останките от нощта се криеха изплашено зад плетищата.