Ягниното място беше откъм вратата, срещу Петрек.
Те ядяха бавно и понякога поглеждаха изпод вежди.
Напразно Южка плещеше, що й дойдеше на ум, и Петрек подмяташе някоя дума, па дори и Ханка проговорваше, засегната от разплаканите и тъжни очи на Ягуша, която не обелваше ни зъб.
— Витек, а кой ти направи тая цицина? — попита Ханка.
— Ударих се в яслата! — И той се изчерви като рак, потърка болното място и поглеждаше към Южка, като да се разбират.
— Донесе ли вече върбови клонки?
— Ей сегичка ще отърча, само да се наям — оправдаваше се той, като си дояждаше бързо.
Ягна остави лъжицата и излезе.
— Пак я е ухапал някой овад! — шепнеше Южка, като доливаше на Петрек чорба.
— Не всеки би могъл да меле постоянно като тебе. Тя дали е доила кравата?
— Взе ведрото, навярно отиде към обора.
— Южке, трябва да сварим шлюпки от маковете за Сивуша.
— Има вече коластра, днеска опитах.
— Щом има, днес-утре ще се отели.
— Волче ще е! — каза Витек, като ставаше от софрата.
— Щурчо! — прошепна пренебрежително Петрек, поразхлаби ремъка си, защото си беше хубавичко похапнал, запали от главнята цигара и излезе заедно с малкия.
Жените мълчаливо се заеха да шетат. Южка миеше съдините, а Ханка оправяше леглата.
— Ще идеш ли с върбови клонки на черква?
— Иди ти с Витек, може и с Петрек, нека само си нареди конете, аз ще остана тука, ще наглеждам тате, па може и Рохо да се върне и да каже нещо ново за Антек…
— Ами да кажа ли на Ягустинка да дойде утре на картофите, а?
— Разбира се, сами няма да успеем, а трябва да ги проберем набързо.
— И тора трябва да разхвърлим!
— Утре до пладне Петрек ще прекара тора, а след пладне с Витек ще го разхвърлят; ако остане време, и ти ще им помогнеш…
Крясък на гъски се разнесе през прозорците, Витек долетя запъхтян.
— И на гъсоците дори не даваш мира!
— Искаха да ме хапят, та се пазех!
И той хвърли на раклата цял сноп влажни още от росата жълтеникави, покрити с реснички пръчки. Южка взе да ги реди, като ги увръзваше с червена вълнена прежда.
— Щъркела ли те клъвна по челото? — попита го тя тихо.
— Той ами, кой друг ще ме клъвне, само че си мълчи… — И той се озърна към господарката си, която избираше от раклата празнични премени. — И ще ти кажа как стана… Забелязах, че нощем той остава пред прустчето… придебих се през нощта късно, когато вече всички у свещеникови спяха… и вече го хващах… и макар че ме клъвна, със сакото си щях да го огърна и изнеса… но кучетата ме подушиха… уж ме познават, а така налетяха бесовете му, че трябваше да избягам, на това отгоре и крачолите ми разръфаха… ама няма да им простя аз…
— Ами като се научи свещеника, че си му взел щъркела?
— А кой ще му каже!… Па ще го прибера я, защото си е мой.
— Ами къде ще го скриеш, та да не ти го вземат?
— Такова скришно място съм му измислил, че и стражари не могат го надуши… Па после, когато забравят, ще го пусна в къщи и ще кажа, че друг съм си примамил и опитомил — ще го познае ли някой, а, Южке? Само да не ме изкажеш, па ще ти донеса пилета или малко зайче…
— Да не съм момче, та с пилета да си играя? Глупчо, веднага се преоблечи, че ще идем заедно на черква.
— Южо, ще ми дадеш ли да понося върбите, а?
— Какво му се прищяло!… Та нали само жените могат да ги носят за освещаване!
— Ще ти ги дам пред черквата, само за през селото…
Той така усърдно я молеше, че тя му обеща и бързо се обърна към Настка, Голембовата мома, която тъкмо влизаше натъкмена вече за черква и с върбички в ръка.
— Някакви новини за Матеуш не си ли научила? — попита Ханка, като се поздрави с нея.
— Само това, дето кмета донесе вчера: че е здрав.
— Нищо не знае кмета, измисля това, що не е било.
— Същото бил казал и на свещеника.
— А за Антек и дума не можа да каже.
— Матеуш сигурно лежи с друг, а Антек отделно.
— Е-е… така си само дрънка, да има какво да си приказва по къщите.
— Идва ли и у вас да ви каже това?
— Всеки ден се отбива, ама при Ягуша; с нея има някаква работа, та се срещат и пред хората се разправят по прелезите.
Това тя каза по-тихо и с натъртване, като поглеждаше през прозореца, защото в същото време Ягна излезе пред отвода, хубаво пременена, с молитвеник и с върбички в ръка. Дълго гледа тя след нея.