Веднага след работа си легнаха да спят.
Ягустинка се яви чак на сутринта, но мрачна като някой разкалян, ветровит и студен ден; понагря само ръцете си в къщи и веднага отиде в плевнята да избира картофи, че бяха вече извадени из ровниците и седяха на камара.
Тя работеше почти сама, тъй като Южка често оставяше пробирането и отиваше да товари тор, който Петрек изкарваше бързо още от зори; Ханка го беше хубаво нахокала, защото вчера се много размайвал и не можал да изкара всичкия. Затова и той бързаше и подканваше живо другите, хокаше Витек, конете шибаше с камшика и така ги караше, че калта пръскаше наоколо.
— Проклетник такъв, на добичетата си изкарва сега! — рече старата, като замеряше по гъските, които на цяло стадо се бяха натрупали на тока, кълвяха картофите и неприятно гъготеха. После Южка я заприказва, но тя не се обади: седеше като немтур и грижливо криеше под дръпната над челото наметка зачервените си очи.
Ханка дойде да ги види само веднъж и следеше към къщи дали Ягна няма да излезе, та да пренесе месото у себе си и да претършува каците с житото, но като на проклетия Ягна не мърдаше никъде от къщи и понеже Ханка не можеше да се сдържи, току влизаше да повиди болния и като се заприказва веднъж за нещо, влезе в килера.
— Какво търсиш? Знам аз кое къде е, ще ти кажа! — викна Ягна, като вървеше след нея, когато оная току-що бе заровила ръцете си в житото, но парите можеха да бъдат по-дълбоко, на дъното…
Тя бързо разбра, че Ягна я следи, и по неволя се отказа от това и отложи своя замисъл за по-удобно време.
„Трябва да взема да приготвям подаръците“ — помисли си тя, като поглеждаше жално окачените на пръта колбаси; защото у Боринови и у другите по-първи стопани беше обичай, който заколи свиня, още на сутринта да разпрати по парче колбаса или от другото месо на най-близките си роднини, па и на някои от приятелите.
— То се знае, че не ти се ще, но трябва да дадеш, да не кажат хората, че ти се свиди… — рече ненадейно Вилица, като напълно отгатна нейната жална загриженост.
Затова, макар и да й се свидеше, тя с дълбока въздишка се зае да разпределя в чинии и панички, като често сменяваше по-малките парченца с по-големи или притуряше на някои парче от кървавицата, или отново отнимаше, докато най-сетне, измъчена и съсипана, извика на Южка:
— Премени се да го разнесеш по хората…
— Божичко, толкова много!…
— Няма какво да се прави, като трябва! Човек без човек не може! Тези по-дългите носи на стринка си. Тя ме гледа като разбойник и мърмори, ама какво да се прави. Това в чинията на кметови — мръсник е той, ама бяха приятели със свекъра и може нещо да помогне. Цяло черво кървавица и една рибица — на Магда, на ковачите… да не лаят, че сами ядем прасето. Истина, то не ще им затикне съвсем устата, но по-малко ще се заяждат… На Причековица ей тая колбаса: горда е тя, надута и устатница, но първа се отнесе приятелски… На Клембовица това последното…
— На Доминиковица не изпращаш ли?
— Най-после, след пладне… разбира се, че трябва… тя е като рядко лайно: не хвърляй камък в него и по-отдалече минавай. Разнасяй едно след друго, па да се не заприказваш с момичетата, че работа чака.
— Дай и на Настка, те са толкова бедни, че и за сол дори нямат — помоли я Южка тихо.
— Нека дойде, ще й дам. Тате, земи за Веронка, вчера щеше да намине…
— Повика я воденичарката надвечер да почистят стаите, навярно гости ще имат по празниците.
И той дълго още мънка новини, но Ханка, като изпрати Южка, се облече малко по-топло и изтича да помага на Ягустинка и да хока ратаите.
— Чакахме те за вечеря — започна Ханка, учудена от нейното мълчание.
— Ех… навечеряха ми се там очите, та и днеска чак под лъжичката ме боли.
— Агата като че ли се е разболяла?
— То се знае, у Козелови дочаква края си, сиротата.
— Как, не лежи ли у Клембови?…
— За роднина признават, който няма нужда от нищо или който дойде с пълни ръце; на другите, ако ще би и най-близки да са, само насъскват псетата…
— Ти пък! Нима ще вземат да я изгонят!
— Ех, довлякла се в събота у тях и още през нощта се разболяла… Казват, че Клембовица й взела пуховия юрган и почти гола я изпъдила…