Ягна скочи от мястото си и стисна, каквото попадна под ръката й.
— Искаш да се биеш! Бий! Опитай се само, така ще ти наредя мазничката мутра, ще ти я разкървавя, та и майка ти няма да те познае!…
И Ханка гълча, крещя заядливо всичко, каквото й дойде на устата.
И никак не се знаеше как щеше да свърши караницата, защото вече бяха разперили нокти и настъпваха все по-близко, ако не беше Рохо, който тъкмо тогава влезе, та засрамената от погледа му Ханка се поусмири и млъкна, като блъсна с всичкия си яд вратата след себе си.
А Ягна си остана в къщи и не можеше да се помръдне от ужас; устните й трепереха като в треска, сърцето й скачаше, а сълзите като град се лееха от очите й. Най-сетне тя дойде на себе си, захвърли стисканата в ръка пералка, бухна се в леглото, раздрусана от болезнен и неутешим плач.
Ханка веднага разправи на Рохо каква беше работата.
Той слушаше търпеливо пълния с хули и размесен с хлипане разказ и като не можа да разбере някои работи от него, прекъсна я остро и започна строго да я съди, отблъсна дори подаденото му ястие и твърде разсърден, посегна за шапката си.
— Ще взема да си отида и никога очите ми да не видят Липци, щом сте такива. Всичко това е за радост на дявола или на евреите, които се подсмиват с несговорността и с глупостта на християнския народ! Божичко мой милостиви, не стигат бедите, не стигат болестите, не стига глада, ами се хващат и за косите и злобно се бият.
Той се задъха от тия думи, а пък Ханка я обзе някаква жал и страх да не си отиде разгневен, та му целуна ръката и от все сърце го молеше за прошка.
— Да знаеш как е мъчно да се живее с нея, всичко върши напук и против мене. Нали седи тук не за наше добро… ами как, толкова ниви са й приписани… Ти не знаеш каква е тя!… Какво не прави тя с ергените… каква е… (не, тя не можа да спомене за Антек)… а сега вече като че ли с кмета се влачи… — добави тя по-тихо. — Разбира се, щом я видя, така ми кипне, че просто с нож бих я пробола…
— Отмъщението остави на бога! И тя е човек и чувствува злото, а за своите грехове тежко ще отговаря. Казвам ти: не я онеправдавай!
— Аз ли я онеправдавам?
Тя много се учуди и не можеше да разбере какво зло е сторила на Ягна.
Рохо похапваше хляб, следеше я с поглед и размисляше нещо. Най-сетне той поглади детските главички, които се гушеха до коленете му, и се накани да си излезе.
— Ще се отбия пак някоя вечер, а сега едно ще ти кажа: остави я, гледай си работата, а другото господ ще нареди.
Поздрави с „Да бъде похвален“ и тръгна низ село.
IV
Рохо се мъкнеше бавно по пътя край вира, едно, защото вятърът шибаше лицето му, та едвам се държеше на краката си, а друго, защото беше страшно угрижен за всичко, което ставаше в селото, та току хвърляше час по час погледи към къщите и жално въздишаше. Защото в Липци беше толкова зле, че по-зле не можеше и да бъде.
И не беше най-лошо това, че мнозина примираха от глад, че върлуваха болести, че все повече се караха и се скубеха за косите, че дори смъртта вземаше своето по-често от други години — същото бе и лани, и по-преди; народът бе свикнал с това и разбираше добре, че другояче не може да бъде… Лошото и още по-лошото беше другаде — че земята седеше непокътната, нямаше кой да я обработва…
Пролет идеше вече по цял свят заедно с птиците, които долитаха в ланските си гнезда, нивите по високите места подсъхваха, водите спадаха, земята просто молеше за плуг, за тор и за свещеното семе…
А кой да излезе на полето, като всички работни ръце бяха в затвора!… Нали в село бяха останали, кажи-речи, само жените, а те нито сила имат, нито ум да свършат всичко.
На това отгоре на много от тях дохождаше време да раждат, както бива обикновено напролет, па и кравите се телеха, птици мътеха, свине се прасеха, беше време градините да се сеят и да се прави разсад, картофите трябваше да се пробират от ровниците за садене, водата да се оправи да оттече из нивите, тор да се подбере и да се изкара, та ако ще и до лактите да очукаш ръцете си, пак без мъж няма да успееш… Освен това и стоката у дома трябва да се гледа, слама да й се реже, да се пои, дърва да се секат или от гората да се докарват и толкова друга всекидневна работа, да речем например около децата, които пъкаха навсякъде като троскот! Божичко, кокалите вече не се усещаха, кръстовете вечер се вдървяваха от умора, а и половината не беше свършено, че къде бяха още най-важните от всички — полските работи?…