Тя си легна и се ослушваше някое време. Селото заглъхна. Само из далечните пътища се носеха последните тропоти на коли и замиращи в пустите далнини гласове.
— Бог не би имало, нито пък правда на тоя свят! — пошепна страшно тя, но не намери сили да мисли повече, защото сън я обори в същия миг.
На сутринта Липци се събуди твърде късно.
Разтваряше се вече ден като някое синьо око, още замрежено от мъглявината на съня, което вече доста се виждаше и бляскаше, а селото все още спеше дълбоко.
Никой не бързаше да става от легловището си, макар че настъпваше денят на Христовото възкресение. Слънцето скоро се издигна от изток, заигра по вира и росата, заплува по бледото високо небе, сякаш на цял свят пееше с топлота и със светлост: Алилуйя!
То се носеше грамадно и лъчисто всред приземните мъгли, между градини, къщя и ниви, та птиците радостно запяха, водите звънтяха с весело клокочене, горите зашумяха, вятър повея, младите листа затрепкаха, а земята затрепера, гъстите жита се разлюляха тихичко и росата като сълзи се посипа по земята.
Хей! Весел ден настана! Христос ни възкресе! Алилуйя!
Възкресе той, измъченият и убитият с люта злина! Възкресе той отново в живот, излезе из тъмнините, из мразовете, извиси се премилият из кишата! Изскубна се той от ужасната смърт и несломимо се възмогна за щастие на човеците. И в това пролетно време, в това родитно време той се издигна над земята, спотаен в пресветлото слънце, и разсейва наоколо веселие, събужда отпадналите, съживява мъртвите, повдига приведените, опложда всичко безродно.
Алилуйя! Алилуйя! Алилуйя!
Това се носи по целия свят в тоя ден господен.
Само в Липци бе по-тихо и по-тъжно от други години по това време.
Бяха се хубаво наспали, беше вече късно утро. Слънцето се бе издигнало над градините, когато настана движение из къщите, заскърцаха врати и разчорлени глави поглеждаха с прозевки навън към божия свят, който бе залят със слънце, звъннал с песни на чучулиги и окичен с млада зеленина.
И у Боринови се бяха успали. Само Ханка бе мъничко подранила, за да събуди Петрек да стегне коня и каруцата, а самата тя се зае да приготви от светеното за Антек. В това време Южка с голяма врява миеше децата и самата се пременяваше в празнични дрехи, а вън при кладенеца здравата се плискаха Петрек и Витек. Само старият Вилица си играеше пред къщи с кучето и често душеше с нос дали вече се режат колбаси.
Според обичая този ден на огнището не палеха огън, а се задоволяваха със студено светено ястие. Тъкмо него Ханка бе донесла от свекровото отделение и го разделяше в чинии, та на всички по равно да се падне по парче колбаса, шунка, сирене, хляб, яйца и сладък колач.
Едвам когато и самата се постегна, тя извика всичките да ядат, па покани дори и Ягна; тя веднага дойде твърде пременена и тъй хубава, че изглеждаше като зора, а сините й очи светеха като звезди изпод ленената й гладко сресана коса. Но и всички други бяха в празнични дрехи, та в погледа на човека трептяха само вълненици и елечета; и Витек, макар и бос, но и той бе с ново сако с лъскави пулчета, дето си го бе измолил от Петрек, който пък днес бе от главата до петите в ново: със синьо либаде, с шарени на жълтозелени ивици панталони, хубаво избръснат, подстригал косата си равно под челото, огърлето на ризата завързал с червена панделка, та като влезе при тях, всички ахнаха на премяната му, а Южка дори плесна с ръце:
— Петрек ли е това? Майка ти не би те познала!
— Свали кучешката кожа и стана момче като свещ… — рече Билица.
Ратаят само се усмихна, хвърляше погледи към Ягуша и преглъщаше, защото Ханка, като се помоли на глас, черпеше всеки с водка и ги канеше да сядат на трапезата. Заеха пейките. Дори и Витек, макар и нерешително, приседна на края.
Хранеха се полека и вкусваха мълчаливо сладостта на светеното, че през толкова недели се бяха хубаво изпостили. Подправените с чесън колбаси се усещаха отдалеко, по къщи се разнасяха приятни миризми, та и кучетата се увъртаха около хората и жаловито скимтяха.
Докато не задоволиха първия глад, никой не се обади, а яко наваляха, та в тържествената тишина на гощавката се чуваше само мляскане, смъркане и клокотът на водката, тъй като Ханка не се скъпеше за никого, дори самата тя ги подканяше да пият.
— Скоро ли ще тръгнем? — обади се пръв Петрек.
— А че ей сега, като се нахраним.
— И Ягустинка искаше да иде с тебе до града — намеси се Южка.