— И тия току до нашите, само да ги купят, трийсет стопанства биха могли да си отмерят там като нищо… трийсет… ама ще ли да ги продаде дворянина, като не му трябват пари?… такъв богаташ…
— Какъв ти богаташ! Вие се за един грош като риба на сухо, та взема на заем от селяните и където му попадне. Евреите го душат за своето, дето са дали за гората, данъци има да плаща, на прислугата си не плаща, още за Нова година не са си получили платата, всякъде е задлъжнял, а отде ще вземе да ги даде, като властта му забрани да сече гората, докато не се погоди със селяните? Не, няма той да се задържи дълго във Воля! Казваха, че вече търси купувачи… — неочаквано се разприказва жената на ковача, но когато Рохо пожела да изтръгне нещо повече от нея, тя някак засече, откачи се как да е от него, свика децата си и си отиде.
— Много трябва да знае от мъжа си тая, ама я е страх да се отпусне… Така е то, съседната земя до нашата плодовита, ливадите два пъти се косят, то се знае… — мислеше си на глас старият, загледан в нивите при гората, дето зад копите се виждаха покриви на чифлишки сгради, но Рохо не слушаше, защото видя Козеловица, че се е спряла с други жени до вира, и забърза към тях.
— Хи… хи… разсипан дворянин… Божичко, харничко биха се настанили селяните… То се знае… друго село биха направили, ще се намерят ръце за това и гладни не би имало на земята… То се знае… — размечта се Билица, като ситнеше подир децата, защото бяха излезли чак на пътя.
Камбаните забиха за вечерня.
Слънцето вече клонеше към гората, дърветата хвърляха дълги сенки по улиците и на вира, а предвечерната тишина тъй притуляше света, че се чуваше далечното тропане на коли, птичите крясъци по припеците и тихото, трогателно свирене на органа в черквата.
А понеже някои вече се връщаха от града, по всички мостчета затропаха дървени обувки, всякой тичаше да чуе новините.
А след вечерня, по залез-слънце свещеникът отпътува по пътя за Воля. Ямброжи каза, че отивал на бал у дворянина, и веднага след като той излезе, органистови с цялото си домочадие отидоха на гости у воденичарските; Яшо водеше наконтената си майка и весело поздравяваше девойките, които назъртаха от портите.
Спусна се тих здрач на земята, слънцето залезе и зарите му се разливаха все по-широко, та половината небе бе залято от кървав огън, сякаш с жарава бе посипано; водите затлеяха кърваво, разгоряха се и прозорците, а от града пристигаха все повече коли и все по-шумни крясъци се вдигаха пред къщите.
Само Ханка не се виждаше още, но въпреки това пред къщи се носеха разговори и беше весело; при Южка бяха надошли връстничките й и като разчуруликани щиглеци бяха заели всичко пред къщи и се забавляваха с присмивки над Яшек Превратния, който дотърча след Настуша, макар че тя го пъдеше от себе си, защото си правеше сметка за друг. Южка ги черпеше щедро с яйчен кравай и колбаса.
Настуша държеше първенството като най-възрастна и защото най-много се подбиваше с момчето, че за нищо го не бивало, а пък се мислел за опасен ергенин. Тоя, облечен с шарени панталони и ново сако и с кривната над ухото шапка, бе застанал пред тях, прехванал се в кръста и казваше със смях:
— Трябва да ме почитате, че само аз съм ергенин в селото!
— Не бой се: още има кой да ситни след кравите!
— Хапльо такъв, бива те само да белиш картофи.
— На децата носовете да бършеш! — крещяха една през друга и избухваха в силен смях, но Яшек не се смути, цвъкна слюнка през зъбите си и рече:
— Не искам да знам за такива глупави дребосъчета като вас!… Още има да пасете гъските!
— Само до лани подскачаше зад опашката на кравата, а сега ергенин се смята…
— И всеки ден си губеше панталоните от бягане пред бика.
— Ожени се за Магда, дето слугува у евреина, че сте си лика-прилика.
— Гледа тя еврейските сополанковци, та и на тебе ще може да брише носа.
— Или за Агата, па ще я водиш по съборите — подхвърляха му с подигравка.
— Ба, само да пратя на някоя годежари, ще се обрече да иде чак на Ченстоховския манастир и всички петъци ще пости от радост! — отвърна той.
— Ами майка ти ще ти позволи ли, като й трябваш в къщи да й миеш гърнетата и да попипваш кокошките дали ще снесат! — извика Настка.
— Ама ще ме хване яд и ще ида при Мариша Балцерекова!
— Върви, Мариша вече те чака там с помия или с нещо по-лошо…
— Само като те види, и ще пусне кучетата.
— Па да си не изгубиш нещо по пътя! — изсмя се подире му Настуша и го подръпна за панталоните, тъй като дрехите му бяха възшироки.