— Господи! Да не би да дойде без време — пошепна тя изплашена, като я потътра към леглото, защото премаля на ръката й. Капки пот избиха по покритото с жълти петна лице на Ханка. Лежеше тя и едва дишаше, а старата я разтриваше с оцет по слепите очи и чак когато й подложи хрян под носа, Ханка дойде на себе си и отвори очи, само малко бе замаяна.
Другите се разотидоха по своята работа, остана само Витек и като издебна сгоден случай, започна да се моли на господарката си да го пусне да ходи с петлето.
— Върви, само че да не си изцапаш дрехите и добре да се държиш! Вържи кучетата, да не би да хукнат след вас по другите села! Кога ще тръгнете?
— Веднага след черква.
Ягустинка пъхна глава през прозореца и попита:
— Къде са кучетата, Витек? Изнесох им да ядат. Мамя ги, а няма ни едно!
— Истина, и отзарана ги нямаше в обора! Лапа! Бурек! На̀, тука! — мамеше ги той, като изтича пред къщи, но те не се обадиха.
— Трябва да са отишли низ селото, че Клембовата кучка се бесува… — обади се той.
Никому не бе дошло на ум да мисли къде са се дянали кучетата — това често се случваше. По едно време Южка чу някъде из двора глухо скимтене, но като не намери там нищо, изтича в градината, защото помисли, че Витек се разправя с някое чуждо куче. Почуди се, че не видя и там нищо: градината беше празна и скимтенето утихна; но на връщане се натъкна на Бурек, който лежеше мъртъв до страничната стена — главата му беше смазана.
Такъв писък нададе тя, че се струпаха всички.
— Бурек утрепан! Навярно крадци!
Тревога лъхна над тях.
— Не ще да е друго нещо, во имя отца и сина! — викна Ягустинка, като видя в същото време куп изхвърлена пръст и голяма дупка под долните греди на стената.
— Подкопали са в килера на тате!
— Такава дупка, цял кон да се промъкне!
— И в дупката е пълно с жито.
— Божичко, може още да са там разбойниците! — закрещя Южка.
Спуснаха се към Бориновото отделение, Ягуша вече я нямаше там, само старият лежеше с лице към стената, а във винаги мрачния килер сега беше видело, през дупката нахлуваше светлина, та лесно забелязаха как всичко беше разбъркано като боб и зеле, разпиляно жито и смъкнати от прътите дрехи се търкаляха по земята. Дори и пасма прежда и вълна имаше изкъсани и разбъркани там. Не можеше веднага да се разбере какво липсва.
Но Ханка веднага разбра, че това е работа на ковача и пламна в огън при мисълта, че ако се бе забавила още един ден, той щеше да намери парите и да ги вземе… Тя се наведе над дупката, като скриваше от другите доволството си и проверяваше нещо под елечето си.
— Дали не е изчезнало нещо от обора? — рече тя, като че ли сепната от подозрение.
Добре, че никъде нищо не бе изчезнало.
— Вратите бяха добре затворени! — обади се Петрек и скочи веднага в картофената яма, отвали от входа й грамадния вързоп сено и измъкна скимтящия Лапа.
— Разбира се, че крадците са го хвърлили там, но чудно е как такова зло куче се е дало…
— И никой през нощта не е чул лаене!
Известиха на помощника за станалото и в един миг се разчу из селото, та дотърчаха да видят, да се възмущават и да обсъждат. Градината се напълни с хора, натискаха се като пред изповедница, всеки втикваше глава в дупката, казваше си думата и внимателно разглеждаше Бурек.
Пристигна и Рохо и успокои разплаканата и разпискала се Южка, която разправяше на всеки поотделно как е било, после отиде при Ханка, легнала пак в леглото си, но някак много по-спокойна…
— Уплаших се да не си се стреснала от това! — започна той.
— Ех… нищо, слава богу, не е взел… Много късно е дошъл… — понижи тя гласа си.
— Сещаш ли се кой е?…
— Главата си бих дала, ако не е ковача.
— Навярно нещо съгледано е търсил.
— Разбира се, но му се изплъзна от ръцете, само на тебе казвам…
— То се знае, трябва да го хванеш на мястото или свидетели да имаш… Тц, тц, какво човек не прави за парата!…
— Дори и на Антек не казвай, драги Рохо! — молеше го тя.
— Знаеш, че не съм такъв, дето изказва доверени работи, а по-лесно е да убиеш някого, отколкото да го родиш. Знаех, че е измамник, но за такова нещо не бих могъл да кажа.
— Той може и най-лошото да направи, знам го аз добре него…
Дойдоха кметът и помощникът и започнаха да оглеждат подробно, като запитваха Южка за всичко.