— Да не беше в затвора Козела, бих си помислил, че е негова работа… — шепнеше кметът.
— Тихо, Петре, че Козеловица идва насам — смушка го помощникът.
— Изплашили са се, защото като че ли нищо не са отмъкнали.
— Ами ще трябва да се извести на стражарите… нова работа ни отвориха тия дяволи, човек и празниците не може спокойно да прекара…
Помощникът внезапно се наведе и вдигна един окървавен железен прът.
— С това са утрепали Бурек!
Желязото мина от ръка на ръка.
— Това е желязо, от което коват зъбци за грапи.
— Може и от Михаловата ковачница да са го откраднали.
— Ковачницата още от петък е затворена.
— Трябва да се попита ковача дали му е изчезнало такова желязо.
— Може да са го откраднали, може и със себе си да са го донели, кмет ви говори тука, а ковача не е у дома си, па какво ще правим, това си е наша работа с помощника! — извиши кметът глас, като кресна да не се трупат без работа и да си вървят по домовете.
Никой не се уплаши от него, но понеже беше време за черква, скоро се разотидоха, па и другоселци вече се точеха като гъски покрай плетищата и каруци все по-често трополяха по моста.
А когато си отидоха всички, Билица се измъкна в градината и почна да оглежда кучето си, да го кара да стане и да му приказва тихичко.
И къщата опустя, отидоха на черква. Само Ханка остана в постелята, като повтаряше молитви и мислеше за Антек, а понеже беше тихо, че старият бе извел децата на пътя, тя заспа дълбоко.
Настана вече пладне, хубаво се затопли и беше тъй тихо, че дори песните на богомолците се носеха навън и бръмчеха по прозорците на къщите. Камбаните вече биха „со страхом божим“, а тя още спеше. Събуди я тропотът на колите по изровения път, защото беше обичай на втория ден на Великден да се надпреварят кой пръв ще стигне у дома си, та натъпканите с хора коли на другоселците и шибаните с камшици коне току се мяркаха през дърветата. Тъй силно препускаха, че къщата се тресеше и всичката врява от тропот и смехове прелетя като вихър.
Тя понечи да подстане и да види, но домашните си идеха и Ягустинка взе да шета около обеда и да разправя колко много свят бил надошъл, та и за половината нямало място в черквата, че били дошли и всичките дворяни и че след служба свещеникът свикал по-личните другоселци в ризницата и се съвещавал нещо с тях, а пък Южка разправяше за дворянките как били пременени.
— Знаете ли, госпожиците от Воля ей такива трътици носят отзаде си, като някои мисироци кога разперят опашки.
— Със сено се тъпчат там или с парцали — поясни старата.
— А пък прещипнати в кръста като оси, току-виж, че се прекъснали, не можеш да познаеш къде си дяват коремите… Отблизо ги разглеждах.
— Къде ли? Под корсетите ги притискат. Една от чифлика, дето беше слугиня в дома на молдицкия дворянин, ми казваше как някои дворянки гладуват и нощно време се пристягат с пояси, само и само да не надебелеят. Такава им е модата на дворяните, всяка госпожа да изглежда тъничка като притка, само отзаде издута.
— У селяните пък е другояче, момците се присмиват на гърчавите.
— Как да не се присмиват! Хубавата мома трябва да е като грудка, разраснала навсякъде, та като се долепи човек до нея, да е като до гореща печка… — рече Петрек, вгледан в Ягуша, която вдигаше грънците от огнището.
— Я го виж ти, хубостника му, остана без работа някой ден, понаяде се мръвки и гледай сега какво му е дошло на езика! — сгълча го Ягустинка.
— Като се е засилила да работи, чудно, че не й се разпори вълненика…
Той искаше още нещо остроумно да каже, но Доминиковица дойде да прегледа Ханка, та го изпъдиха навън.
Скоро сложиха и обеда пред къщи, понеже бе топло и слънце грееше. Младичка зеленина полъскваше, полюляваше се тихичко на клончетата и трепкаше като пеперудки. Из градините се разнасяше птичи цвъркот.
Доминиковица забрани на Ханка да се мести от леглото и понеже веднага следобед дойде и Веронка с децата, сложиха пейка до леглото й. Южка донесе от светеното и бутилка с водка и медовина, защото Хануша, макар че малко й се свидеше, но достойно, по господарски посрещаше и сестра си, и съседките, които според обичая започнаха една по една да идват на гости, да я посъжалят, да си посръбнат водка, да си позасладят по-свободничко с кравай и да си сприкажат разни съседски работи, главно да си побъбрят за подкопаването под стената на килера.
Домашните пък се припичаха пред къщи и си приказваха с хората, които постоянно идваха в градината и разпалено говореха за незаровената дупка, понеже кметът бе забранил да я запушат, докато не дойдат писарят и стражарите.