— Наистина и грижите им са много на децата, ама и отмяна са, па и радост…
— И още каква! Ама и златото, като го купиш много скъпо, и от него губиш! — промърмори Ягустинка.
— Вярно е, има и лоши, та никак не бръснат родителите си, упорити, ама дето викат: каквато козата, такова и ярето, каквото посееш, такова ще ида жънеш! — въздъхна Доминиковица.
Ягустинка се ядоса, защото разбра, че за нея подмята.
— Лесно ти е на тебе да се присмиваш на другите, че имаш такива добри момчета, дето и да ти опредат, и кравите да ти издоят, и паниците да измият като най-сръчни моми.
— Защото са възпитани на скромност и послушание.
— Е, вярно е, дори сами си подлагат бузите да ги удрят! Одрали са кожата на баща си! То се знае, каквато козата, такова и ярето, ти право каза; нали помня какви ги не вършеше и ти с ергените, кога беше млада, та не е чудно, че Ягуша, се е метнала цяла на тебе, същата е, каквато беше и ти: дръвник да е, стига само да е накривил шапка и да поиска… от учтивост няма да му откаже — зъбеше се Ягустинка злобно над ухото й, та Доминиковица побледня и навеждаше все по-ниско глава.
Тъкмо в това време Ягна минаваше през отвода, Ханка я повика да я черпи с водка: тя изпи чашата и без да погледне никого, си отиде.
Кметът се мръщеше и напразно я чакаше да се върне пак.
Разговорите някак не вървяха, той се ослушваше и скришом мяташе поглед към нея, когато тя отново се показа и излезе на двора.
И на жените не се приказваше; само старите се хапеха с бесни погледи, а Плошковица приказваше тихо с Ханка. Ямброжи не пропущаше бутилката и макар че никой не го слушаше, плещеше нещо и лъжеше на поразия.
Ненадейно кметът стана и излезе уж да отиде зад къщи, но бързо тръгна през градината към двора. Ягуша седеше на прага на обора и даваше на едно шарено теленце да лиже пръста й.
Той се озърна развълнувано, пъхна й карамели в пазухата и пошепна:
— На̀, Ягушо, и ела по мръкнало в стаичката у кръчмаря, ще ти дам и нещо по-хубаво.
И без да чака отговор, върна се пак в къщи.
— Хо! Хо! Мъжко теленце си имате, добре ще го продадете — казваше той, като разкопчаваше клашника си.
— Ще си го чуваме, че е от чифлишката порода.
— Има сметка в него, а то воденичарския бик никак го не бива. Ще се зарадва Антек на такава стока.
— Божичко, кога ли ще го видя? Кога ли?
— Няма да мине много, аз ти казвам, повярвай ми!
— Нали чакат всички всеки ден.
— Казвам ви, че всеки ден може да пристигнат, нали там от управлението знам нещичко…
— Най-лошото е, че нивите не щат да чакат.
— Като се не засее навреме, страшно е човек да си помисли за есента!
Някаква кола изтропа, Южка назърна да види каква е и рече:
— Свещеника и Рохо дойдоха.
— Свещеника се тъкмеше да ходи за вино за литургии — обади се Ямброжи.
— Рохо е взел да му помага, а не Доминиковица! — подбиваше се Ягостинка.
Доминиковица не успя да й отговори, защото в този миг влезе ковачът и кметът се изправи с чаша към него.
— Окъсня, Михале, гони ни сега!
— Лесно ще те стигна, куме, че за тебе тичат тука…
Едва изрече той това, и влезе помощникът.
— Петре, хайде ела, писаря и стражарите те чакат.
— Да пукнат макар, не дават на човека нито миг мира! Ех, няма що, службата по-напред…
— Отпрати ги по-скоро и се върни.
— Не ще да е скоро; и за пожара в Подлесието, па и за вашия подкоп ще се разправят…
Той изтича с помощника, а Ханка втренчи поглед в ковача и рече:
— Ще дойдат да описват, Михале, та ти им разправи там всичко.
Той дърпаше мустаците си и насочи очи към детето, уж го разглеждаше внимателно.
— Какво ще им кажа? Толкова и Южка би могла да им каже!
— Та няма да пратя момичето при чиновниците, нали не е прилично! Ще кажеш, че доколкото се знае, нищо не е изнесено от килера, а пък дали нещо друго не липсва… господ знае… и… — Тя тупна завивката, като покашля, за да не издаде подигравката на лицето си, но той скочи и излезе.
— Какъв е шмекер! — усмихна се лекичко тя.
— Къде не беше дълга кръщенката, къде я пък прекъснаха! — надумваше Ямброжи, като посягаше за шапката си.
— Отрежи му, Южко, колбаса, нека у дома си да продължава кръщенката.
— Да не съм гъска, та да гълтам суха колбаса?
— Налей си и водка, стига си надумвал.
— Умните хора казват: прави сметка на булгура, когато го сипваш в гърнето; пръстите си при работа не оглеждай, но и чашите, когато те черпят, недей брои…