— Да мълчиш, Михале! Къде се е чуло сам свещеника… От кога още съм заказвала, че лани е сеяна… Мълчи, че една жена стои там.
Тя тръгна бързо насам, пък и органистът викаше от леглото си Михал.
Тереска й даде вързопчето с яйцата и като прегърна колената й, боязливо я замоли да й прочетат писмото от мъжа й.
Тя й каза да почака.
Едва след доста време я повикаха вътре. Разгайден, само по гащи, като си пиеше кафето, органистът започна да чете.
Тя слушаше със замряло сърце, защото мъжът й обаждаше, че ще си дойде за жътва заедно с Куба Ярчик от Воля и с Гжеля Боринов. Писмото беше любезно, той се грижеше за нея, питаше я за всичко, що става по дома, пращаше поздрави на познати и неудържимо се радваше за връщането си. На края и Гжеля беше добавил нещо и я молеше да обади на баща му, че ще се върне вече. Той, бедничкият, не знаеше нищо за станалото с Мачей.
А пък тия топли и ласкави думи шибаха като камшици Тереска и доземи я огъваха. Тя правеше усилие да не се издаде, да издържи спокойно тази страшна новина, но предателските сълзи потекоха сами като разпалени маниста.
— Как се радва, че мъжа й ще се върне! — шепнеше с присмех органистката.
Из Терескините очи се изсипа още по-гъст град от сълзи. Избяга, бедната, за да не се разреве с глас, и дълго се кри нейде към портата.
— Какво да сторя сега аз, сирота? Какво? — нареждаше тя нажалена.
Разбира се, мъжът й ще си дойде и всичко ще узнае! Обзе я страх като зъл, лют вихър. Яшек беше добър, но беше строг като всички Плошковци: няма да му прости, ще го убие! Божичко, помогни ми, божичко! За себе си тя и не помисляше. Като си поплакваше и се късаше вътрешно, тя се озова у Боринови. Ханка не бе у дома: още сутринта рано бе отишла в града; и Ягна работеше у майка си, в къщи бяха само Ягустинка и Южа: простираха по градината накиснато платно.
Обади тя за Гжеля и искаше по-скоро да си отиде, но старата я отведе настрана и някак особено благодушно й пошепна:
— Опомни се, Тереско, събери си ума в главата, хорските езици не можеш да отрежеш… Ще си дойде Яшек и както и да е, ще се научи. Прави сметка, изгорника е за месец, а мъжа за цял живот. Така да знаеш.
— Що казваш ти пък? Що? — бъбреше тя, като че ли не разбираше.
— Не се прави на глупава, всички ви знаят. Да натириш, доде е време, Матеуш, а пък Яшек няма да повярва, домъчняло му е за тебе, лесно можеш да го увериш, каквото си вече искаш. Усладило се е на Матеуш твоето легло, ама не е пуснал корени в него, изгони го, доде е време! Не бой се ти, и Яшек не е на път намерен… А любовта ще мине като вчерашен ден, не можеш го задържа, та ако ще би живота си да дадеш; любовта е като тлъста гозба в неделя; почнеш ли да я ядеш всеки ден, скоро ще ти омръзне, па ще вземеш и да се оригваш от нея. Любене — плачене, а венчило — чернило, казват. Може и истина да е, само че това чернило с мъж и деца е по-харно, отколкото свобода на само. Не плачи, ами гледай да се спасяваш, доде е време. Като те намрази мъжа ти зарад тоя твой любовник и като те изпъди от къщи, къде ще се дяваш? По света за срам и укор! Да оставиш питомното и да гониш дивото! Слезеш ли веднъж от колата, тичай си после подир разтоката с изплезен език! Скоро ще се задъхаш срещу вятъра, ще изгубиш сили и ще те отминат! Глупачка, всеки мъж има панталони, Матеуш ли е или Куба, всеки се кълне, когато посяга, всеки е като мед благ, доде си му мила. Прави си сметка и разбери какво ти казвам, вуйна съм ти и доброто ти мисля.
Но Тереска вече не можа да се сдържи, избяга към нивите, бухна се в житото и едва там се отдаде на жалбите и на плача си.
Напразно се опитваше да поразмисли върху думите на старата, тъй като всеки миг я налиташе такава жал за Матеуш, че с рев се блъскаше като ранен звяр по браздата.
Едвам когато чу някакви недалечни крясъци, тя се изправи на крака.
Като че ли пред къщата на кмета се надигаше някаква ужасна караница.
И наистина кметицата и Козеловица си ги думаха какви ли не.
Изправили се една срещу друга, разделени от плетищата и пътя, само по ризи и вълненици, задъхани от ярост, те се заканваха една на друга и разтърсваха я всички сили пестници.
Кметът впрягаше конете в каруцата с коша и разменяше по някоя дума с един селянин от Модлица, който бе седнал пред къщи. Той чак подскачаше от удоволствие и с подвикване подсторваше жените.
Крясъците се разнасяха надалече, та хората се събираха като на зрелище: мнозина стоеха на пътя, а глави се подаваха иззад всички съседски плетища и ъгли.