— Щурчо, ще ни разправя врели-некипели — креснаха му.
— Идете вижте, там си са! И Гулбасовото момче видя, само че от страх препусна из гората към едни жени, които сбираха сухи дърва нататък. Лежат умрели.
— Во имя отца и сина. Това на кмета трябва да се обади.
— Кмета още не се е върнал от града — рече някой.
— Тогава на помощника да се каже!… Той поправя пътя с момчетата на ковача!… — викаха след него, защото беше препуснал вече в силен галоп.
То се знае, че в един миг се разнесе из село новината за убитите, вдигна се пълен с ужас писък, разтичаха се хората и чак се кръстеха от страх. Преди да зайде слънцето, половин селото бе излязло на пътя. Някой съобщи на свещеника, та и той излезе пред дома си да разпитва; нататък се беше запътила цяла група и тихо се разправяха, по-младите отидоха малко по-нататък из тополовия път и всички с голямо нетърпение чакаха помощника, който отиде натам с каруца, като забра със себе си Клемб и момчетата.
Дълго чакаха, защото помощникът се върна чак по мръкнало, но за голямо учудване с кметовите коне и бричка. Нещо ядосан беше, защото псуваше страшно, шибаше конете и не мислеше да спира пред навалицата, но някои хвана конете за юздите, принуди го да спре и тогава той се обади:
— Проклети хлапетии! Измислили нещо да се пошегуват. Никакви убити нямаше в гората. Хора някакви си спали под храстите. Ще хвана това Клембовче, та ще му дам едно плашене. Срещнах кмета по пътя и тръгнах с него. Това е цялата история! Дий, малките!
— Ами кмета болен ли е, та лежи като овен? — питаше някой, като загледваше в коша на колата.
— Дрямка го налегнала и толкоз! — и той шибна конете и отмина тръс.
— Проклети хлапаци, такова нещо да измислят!
— Това е работа на Гулбасовия, него го бива за такива кучешки шеги!
— С ремък да ги нашибаш, задето тревожат без нищо народа!
Тъй ядосано приказваха хората и се разотиваха полека по домовете си.
Тук-там стоеха още на купчини покрай зачервения от зарите вир, когато се показаха бедните безимотнички с тежките си товари дърва на гръб. Напред вървеше Козеловица, превита доземи от тежината, и като съзря хората, подпря се с товара си о едно дърво.
— Хубаво ви е излъгал помощника — рече тя, задъхана от умора. — Истина, убити нямаше в гората, ама нещо по-лошо може да беше.
И щом се събраха повече, привлечени от гласа й, тя даде воля на езика си.
— Връщахме се по пътя край гората и приближавахме до кръста, току иде насреща Гулбасовчето и вика уплашено: „Някакви убити лежат под смриките!“ Убити като убити, мисля си, ама все заслужава да види човек. И тръгнахме… Гледаме отдалече, наистина някакви хора лежат като умрели… само краката им стърчат изпод смриките. Филипица ме дърпа да бягаме, Гжельовица вече шепне молитва, па и мене тръпки ме полазиха по гърба, ама се прекръстих и се приближих… Гледам… а то господин кмета се проснал без клашники до него Ягуша Бориновица… спят си като агънца. Пийнали си в града, па в тая жега приискало им се да си починат на хладовина и да се полюбят. Отдалече миришеха на водка! Не ги събудихме, нека идат свидетели да видят, нека цяло село види що става! Да го е срам човек да каже как беше разголена, та Филипица от милост я позави с престилката й. Содом и Гомора. Стара жена съм, ама за такъв разврат още не съм слушала. Наскоро дойде помощника и ги събуди. Ягна избяга из нивите, а господин кмета — него едвам го вдигна, та го качи на колата, като свиня беше пиян!
— Господи! Още това не беше ставало в Липци — изохка една.
— Да беше ергенин с мома, пак разбирам, ама мъж с дом и стока, баща на деца, кмет на селото!
— Борина душа бере, водица няма кой да му подаде, а тя…
— Да е на мене, от селото бих я изгонила, с тояги бих я налагала, и то пред черквата, тая пачавра! — отново захвана да крещи Козеловица.
— Грехът си сам крещи, няма какво да прибавя човек! — успокояваха я жените и кършеха ръце.
— Ами Доминиковица къде е?
— Нарочно я оставили в града, за да не им пречи…
— Божичко, да го е страх човек да си помисли какво става на тоя свят!
— Такъв грях, такъв разврат, на цялото село срам ще падне!
— Пет пари не дава Ягна за тази й слава, готова е и утре пак да го направи.