Жените се тюхкаха из къщите и кършеха ръце, по-слабодушните плачеха от страх и възмущение и очакваха божие наказание за всички хора. Цялото село се тресеше от приказки и вайкания.
Само момчетиите, които се бяха събрали на моста, бяха взели Гулбасовчето между себе си, разпитваха го подробно и се смееха на цялата тая история.
— Гледай ти какъв петел бил кмета! Майстор! — смееше се Адам Вахник.
— Ще му излезе през носа тая любов: жена му ще му издере очите!
— И половин година няма да го пусне при себе си.
— Ех, след Ягуша не ще налита много към своята.
— Майка му стара, зарад Ягна всеки би се решил на всичко…
— То се знае, жена като кошута, надали би се намерила по-хубава и между дворянките: само да те погледне, и тръпки те побиват.
— Мед, не жена, затова не ми е чудно, че Антек Борина…
— Я стигате бре, момчета! Гулбасовчето лъже едно, Козеловица друго, а жените притурят по нещо от завист, та не знае човек на какво да вярва… За колко други дрънкат, па ако ще би и най-честната да е — заприказва Матеуш, но не можа да довърши, защото при тях дойде Гжеля, братът на кмета.
— Какво, Петър още ли спи? — попитаха го те с любопитство.
— Рожден брат ми е, ама който върши такива работи, за куче го имам отсега! Но оная пачавра е виновна за всичко! — избухна той като бесен.
— Не е истина! — кресна изведнъж Петрек, Бориновият ратай, като си отваряше с пестници път към него. — Който лае тъй, лъже като циганин!
Всички се слисаха от тази неочаквана защита, а той тресеше пестници и викаше колкото може:
— Само кмета е виновен! Нима тя му донасяше огърлици от града? Нима тя го мъкнеше в кръчмата? Нима тя по цели нощи го дебнеше из градината, а? Хубаво знам как я караше и прелъгваше! Па може и да й е дал някакви капки, за да не му се опира!
— Ех, ама и защитник! Стига си се мятал такъв, че ще си изгубиш я гащите, я!
— Ще се научи, че я браниш, и ще ти се отплати.
— Или ще му подари някои гащи на Мачей!
И се превиваха от смях и подигравки.
— Мъжа й не ще вземе да я защити, нито някой друг, тогава аз ще я браня… И ще я браня, дявол да го вземе, и само да чуя лоша дума, ще има дървен господ… Бъбрици проклети, да беше станало това със сестрата или с жената на някого, муцуната му биха смазали!
— Да си затваряш устата, ратай такъв! Не е твоя работа това, гледай си конете и говедата! — озъби му се Стахо Плошка.
— И се пази да не отнесеш нещо повече — прибави Вахник.
— И със стопаните много-много да не се бъркаш, рошавецо неден! — подметна един, като си отиваше.
— Крастави стопани, окапали дворяни! Аз слугувам, ама не нося тайно на евреина крините, нито крада от килера! Не ме познавате още вие! — крещеше той, а те бързо се разотиваха, понеже им стана неудобно, и се запътиха към домовете си, без да отговорят на крясъците му.
Настана вечер, но някак странно ветровита и ясна. Отдавна бе залязло слънцето, а по небето още се аленееха кървави зари като разровени мравуняци и бавно се издигаха грамадни облаци. Някаква тревога вееше над света, високо някъде вятър ечеше, та само върховете на най-високите дървета се клатеха, някакви птици невидимо прелитаха с крясък, гъските неизвестно защо крякаха по дворищата, а кучетата се разлайваха като побеснели и изтичваха чак извън село. И в къщите беше същото, никой след вечеря не оставаше вътре, нито пък седеше на прага, както обикновено; всеки отиваше у съседите събираха се пред портите и тихо си приказваха.
Селото беше като мъртво, ни песни се чуваха, нито смехове, както бива винаги през топлите вечери, а всички шепнешком разговаряха и се съветваха, като се пазеха от децата и от момите, и всички бяха обзети от еднакво негодувание и уплаха.
И у Ханкини на входа се бяха събрали няколко приятелки: дотърчаха да й се оплачат и да научат нещо ново за Ягна. Подхващаха я отвсякъде, но тя каза тъжно:
— Срам е това и хула към бога, но и голяма беда е.
— Така си е, всички села наоколо ще узнаят утре.
— И веднага ще кажат хората, че всичко най-лошо все в Липци става.
— И на всички липченски жени ще падне срама.
— Защото всички са такива светици, че само да ги понатисне някой, същото ще сторят! — подметна Ягустинка.
— Мълчи мари, не е време за шеги сега! — сгълча я строго Ханка и повече ни дума не каза.
Още я давеше срам, но гневът, който отначало я бе обзел към Ягна, изчезна някъде, та щом приятелките си отидоха, тя назърна в отвъдната страна, ужким зарад свекъра си, но като видя Ягуша, че спи с дрехите си, притвори вратата и пипнешком я разсъблече внимателно.