Често гавъртаха те чашите и такава радост ги обзе, че едвам не разцелуваха евреина по брадата, сложиха го между себе си и му довериха всичко отначало, като искаха за всичко неговия съвет. Дори и Гжеля се развесели и пак седна, да не би да го укорят, че мисли нещо лошо за тях.
Съвещанието не трая дълго, тъй като Матеуш стана и викна:
— Да отидем, момчета, отвъд да си поизправим краката, за днес стига толкова!…
Отидоха всички вкупом и Матеуш веднага отне от някого Тереска и затанцува с нея; след него и другите почнаха да издърпват момичетата от ъглите, закрещяха на музикантите и се понесоха във вихрени танци.
Разбира се, музиката веднага заситни, защото музикантите знаеха, че с Матеуш шега не бива, че той плаща, ама и побийва.
Цялата кръчма се беше разтанцувала, пара се вдигаше от главите, а пък крясъци, музика, тропот и живи провиквания като кипеж изпълваха помещението и се изливаха през отворената врата и прозорците, а вън покрай стените веселието беше не по-малко: чаши дрънкаха, стопани често пиеха наздравици и все по-високо и по-шумно се разговаряха.
Нощта беше вече напреднала, звездите ясно засветиха, дърветата тихо шумяха и откъм мочурите се разнасяше жабешки крекот и гласове на блатни птици, из градините славеи чуруликаха, беше топло и миришеше на хубаво. Хората се забавляваха на пресния и прохладен въздух и час по час някоя прегърната двойка се измъкваше от кръчмата и се изгубваше из сенките… А до стената ставаше все по-шумно, всички приказваха, та мъчно можеше да се разбере нещо.
— … па какво, току-що бях пуснала прасето и то не беше успяло муцуната си да завре в картофите, а тя като ми отвори една уста…
— От селото, от селото да я изгоним!…
— Помня аз как на младото ми време направиха също така на една!… Биха я до кръв пред черковата, изкараха я отвъд могилите с крави и селото се умири…
— Евреино, голямо шишенце от силната!
— Обра млякото от сивата ми крава, обра го!…
— Избери си нов, всеки така би направил…
— Злото да го изскубеш, докато не е пуснало по-голям корен…
— Житото трябва да се плави, докато бурените не са го заглушили…
— Да гаврътнем чашите, па ще ти кажа нещо…
— Дръж бика за рогата и не го пущай, доде не се завали…
— Две морги и една — три морги; три морги и още една — четири морги.
— Пий, братко, и същи братя по-хубаво от това не биха направили…
Из мрачината се носеха откъслечни разговори, та не можеше да се разбере кой на кого приказва; само дебелият глас на Ямброжи вземаше връх над всички на различни места, тъй като той постоянно минаваше от група на група или назърташе в кръчмата и всякъде си изпросваше по чаша. Беше вече съвсем пиян и страшно залиташе, но хвана при тезгяха някого за яката и започна плачливо да му се моли:
— Аз съм те кръстил, Войтек, пък и на жена ти тъй бих камбаните, че краката ми чак подпухнаха: дай, братко, една чашка! Па ако поръчаш цяло шишенце, ще й бия камбаните още и за вечна почивка и друга невеста ще ти намеря… млада и здрава като ряпа! Поръчай, братко, едно шишенце…
Младите усилено лудуваха, цялото помещение беше пълно с врясък и развени фусти и клашници, вече припяваха песнички пред музиката, дори и по-старите жени се раздрусваха и пискливо се провикваха, а Ягустинка се промъкна в средата, хвана се през кръста и като удряше с крака по пода, запя с пресипнал глас:
X
Дните от Боже тяло до неделя не минаха лесно за Матеуш, за Гжеля и за другарите им; Матеуш престана да работи на Стаховата къща и другите изоставиха работата си; по цели дни и вечери ходеха те поотделно по къщите и възбуждаха хората против немците, като ги наговаряха да ги изгонят от Подлесието.
И кръчмарят от своя страна не жалеше увещанията си, па където имаше нужда, на упоритите даваше и почерпки или им отпущаше вересия. Но всичко вървеше някак трудно; по-старите се само почесваха, въздишаха тежко и без да скланят на никоя страна, гледаха какво ще кажат другите и жените, които като една не искаха, и да чуят за гонене на немците.