— Нито Магда, нито воденичарските слугини осъжда, а хората знаят какви ги вършат! За дамите от Воля също не раздрусва пестници, нито за дворянката от Глухово, макар че цял свят знае как се бесува с момчетията, дума не каза за нея! — говореше тя с най-дълбоко негодувание:
— Истина ли е, че и за Тереска споменал? — едвам можа да чуе тя.
— Две спомена; всички разбраха за кои беше думата.
— Някой ще да го е надумал за нея. — Той едвам сдържаше гнева си.
— Казваха, че Доминиковичина работа е това или на Балцерековица; едната си отмъщава на тебе зарад Шимек и Настка, а другата иска да те привлече за своята Мариша.
— Ах, ето къде ги стягал чепика! Не съм и мислил за това…
— Мъжете всякога виждат само това, което се навира в очите им.
— Напразно се труди Балцерековица, напразно!… Па може и да яде бой от Тереска… А напук на Доминиковица Шимек ще се ожени за Настка; това вече аз ще гледам да стане! Мръсни жени!
— Те си вършат работата, а невинните страдат — рече тя тъжно.
— Така са се хванали едни други за гушите, та е мъчно да изтрае човек в селото.
— Докато беше свекър ми, имаше кой да пооправя хората и те имаха кого да слушат.
— Разбира се; кмета е дръвник, няма ум за нищо и такива истории прави, че у народа никакво послушание не може да има. Да беше се поне Антек върнал!…
— Ще се върне, скоро ще се върне! Ама ще ли има кой да го слуша? — и очите й светнаха.
— Приказвахме си вече с Гжеля и с другите момци, че като се върне, ще въведем ред в това село. Ще видиш!
— Де това време; сега всичко се строполясва като от кола без климии.
Дойдоха до дома; пред къщи седяха вече събралите се.
Щяха да отидат двайсетина стопани и няколко от по-видните младежи, но цялото село се беше на канило да иде както и по-напред за гората.
Събрали се бяха и чакаха нетърпеливо другите.
— И кмета трябва да дойде с нас — забеляза един, като стържеше тоягата си.
— Началника го повика в околийското; писаря казваше, че било да направи събрание и да се вземе решение за училище в Липци и в Модлица.
— Нека събере: няма да вземем такова решение! — засмя се Клемб.
— Веднага ще последва нов данък на морга, както е в Доли.
— Не е лъжа, ама щом началника заповяда, трябва да се подчиним — забеляза помощникът.
— Какво има да ни заповядва той тука? Нека заповядва на стражарите си да не крадат заедно с крадците.
— Ти много приказваш, Гжеля! — предупреди го помощникът. — Мнозина вече тоя език е отвел по-далеко, отколкото им се е щяло.
— Ще приказвам, защото имам право, и от началството не ме е страх. Само на вас, на слепите овце, треперят кълките от всяко началническо парцалче.
Той така крещеше, че всички се изплашиха от такава дързост и на мнозина тръпнеше кожата от страх. Клемб заговори:
— Да си кажем право, от такова училище няма полза… Моя Адам цели две години ходи във Воля, карах на учителя по чувал картофи, жена ми му дава масло и яйца за празниците и за всичко това се научи толкова, че не може да прочете и молитвеника, а по руски също ни гък, ни мък… По-малките, които учиха тая зима при Рохо, дори и ръкописно могат да разберат, па и черковните книги четат…
— Да си главим Рохо, та и по-нататък да ни учи децата. Училището е по-потребно за децата, отколкото обуща — намеси се Гжеля.
При тия думи помощникът се промъкна между насъбралите се и заговори полугласно:
— Рохо ще е най-добър, знам това… Той и моите деца изучи, ама не бива. Властта ще да е надушила нещо и го има под око. Старшията ме срещна в канцеларията и надълго ме разпитва за него. Не му казах много, та той ми се подсърди и взе да ми натяква, че добре знае на какво Рохо учи децата и че раздава полски книги и вестници на хората… Трябва да го предупредим да внимава.
— Лоша работа! Добър човек, набожен, ама зарад него може да налети някоя беда на селото… Нещо трябва да се направи, и то по-скоро — приказваше старият Плошка.
— От страх бихте го предали… а? — прошепна заядливо Гжеля.
— Ако бунтува народа против властта, което би докарало пакост на всички, всеки би сторил същото. Ти си млад, но аз помня добре какво ставаше във войната на дворяните, когато за нищо и никакво биеха с тояги селяните. Не е това наша работа.
— Кмет искаш да станеш, а си глупав като скъсан ботуш — подметна му Гжеля.
Те прекъснаха разговора, защото Рохо излезе от къщи, изгледа насъбралите се, прекръсти се и рече: