— Син на органист, па как хубаво се е докарал.
— И майка му се надува като пуяк.
— От Великден вече е в училището за свещеници.
— Свещеника е изискал да го пуснат да му помага на събора.
— Баща му е скръндза и кожодер, ама за него не жали парите.
— То се знае, малка чест ли ще е, когато стане свещеник?
— И ползичка ще пада.
Така шепнеха наоколо, но Ягуша нищо не слушаше, а го следеше с поглед, където и да мръднеше.
Скоро се свърши и службата, само дето свещеникът съобщаваше от амвона за станали годежи и напомняше за нередности, но народът вече започна да излиза, просяците надигаха страдалчески гласове и хорово провличаха и скимтяха просяшките си песни.
И Ханка си тръгна към изхода, когато Балцерековица си проправи път до нея с голямата новина.
— Знаеш ли — бъбреше тя задъхана, — свещеника вече каза от амвона за годежа на Настуша с Шимек Доминиковичиния.
— Ами Доминиковица какво ще каже сега?
— Какво ли, ще стане тя една… ще се хванат за косите майка и син…
— Нищо не ще може да му стори, Шимек си има право, па е и на години вече.
— Харничко, харничко пъкло ще настане у тях — обади се Ягустинка.
— Не са малко свадите и без това, стигат тия грехове! — въздъхна Ханка.
— Чу ли вече за кмета? — заприказва Плошковица като тътреше покрай нея угоения си корем и тлъстото и червено лице.
— Толкова грижи около погребението се струпаха на главата ми и все нови ядове, та не знам какво става по хората.
— Старшията казал на човека ми, че много нещо липсвало от касата на селото. Кмета тича сега по селото и се увива около тоя-оня за заем, баре малко да събере, че всеки ден чакал да дойде ревизор…
— Още свекър ми казваше, че такъв край го чака него.
— Гордееше се, надуваше се, все той да е начело, ама сега ще плаща за това си големство!
— Ами могат и имота му да вземат!
— Могат, защо да не могат, па ако не стигне, ще си го и излежи в затвора — дъдреше Ягустинка. — Поживя си кучето, сега нека му излиза из носа.
— Чудно ми беше, че дори на погребението не се мярна.
— Потрябвал му е Борина, когато с вдовицата му е завързал приятелство.
Млъкнаха, защото току пред тях се яви Ягуша, повела майка си; майка й вървеше прегърбена и с още вързани очи, но Ягустинка не изпусна случая.
— Ами кога ще е сватбата на Шимек? Никой се и не надяваше, че свещеника ще обади от амвона за тоя годеж! Разбира се, мъчно е да се забранява на момчето, щом вече му е омръзнало женско къщуване. Настуша ще го отмени сега… — говореше тя с присмех.
Доминиковица изведнъж се изправи и рече твърдо:
— Води ме, Ягушо, води ме по-бързо, че ще ме изяде тая кучка!
И тръгна бързо, като че ли бягаше, а Плошковица се засмя тихичко:
— Уж сляпа, па хубаво видя…
— Сляпа е, ама все още може да докопа чорлите на Шимек.
— Пази, боже, да не докопа и нещо друго…
Ягустинка вече не отговори, при това настъпи и блъсканица при вратата на черковния двор, та Ханка се изгуби и остана нейде след всички, но дори беше доволна от това, защото й бяха омръзнали тия неприлични заяждания, и захвана да раздава по два гроша на просяците, без да пропусне никого, а на оня слепия с кучето пусна цяло десетаче и рече:
— Ела, дядо, у нас да обядваш! У Боринови!
Просякът вдигна глава и облещи слепите си очи.
— Антековица, чини ми се! Бог да те възнагради! Ще дойда, може ли, ще дойда.
Вън от портата бе малко по-празно, но и там имаше просяци, наредени в два реда, та образуваха цяла улица и викаха по най-различни начини. На самия край бе коленичил някакъв млад просяк със зелена козирка над очите. Той свиреше с цигулка и пееше песни за царе и стари времена, та при него се бяха спрели цяла група и често-често хвърчеше по някой грош към шапката му.
Ханка се спря край гробищата, оглеждаше се за Южка и най-неочаквано съзря баща си.
Той седеше в редицата между просяците и протягаше плачливо ръка за милостиня.
Като че ли някой я с нож прониза; помисли си да не й се е сторило така, та разтърка веднъж-дваж очи; но той, той беше!…
„Тате при просяците! Господи!“ Огън я обзе от срам.
Тя надвеси повече кърпата над очи и се приближи до него изотзад, откъм колите, до които той бе седнал.
— Тате, какво правиш пък ти, а? — простена тя, като приклекна зад него, за да се пази от хорските очи.