Па и редно си е, че най-първите стопани или сиромашта, безимотните или най-простите просяци, всички заедно се веселяха и правеха такава шумна и развълнувана навалица край сергиите, че не беше лесно да се доближи човек там. То се знае, че най-високо приказваха жените, като се натискаха една през друга до палатките, колкото поне да се допрат и да се нагледат на тия хубости.
Шимек бе купил на Настуша кехлибари, панделки и червена забрадка. Тя веднага се бе докарала с тях и хванати през кръста, ходеха от сергия на сергия, весели и сякаш пияни от радост.
С тях се движеше Южка, само се пазареше и разглеждаше разните изложени по масите неща и час по час с жална въздишка правеше сметка за нищо и никаква си злотувчица.
Ягуша се тътреше нейде далече от тях и се преструваше, че не забелязва брат си. Тя вървеше сама, странно тъжна и убита. Не я радваха днес нито разветите панделки, нито музиката на латерната, нито навалицата и крясъците. Подбрана от тълпата, тя вървеше с другите и се спираше там, накъдето я тласнеха, без да знае защо е дошла и къде ще иде.
Матеуш се доближи до нея и покорно пошепна:
— Не ме пъди от себе си!
— Ех, кога ли пък съм те пъдила?
— Та веднъж ли! Нима не ме нахока?
— Тежка дума ми каза, та трябваше. Който ме… — и тя изведнъж млъкна.
Яшо полека си проправяше път през навалицата към нея.
— И той на събор! — пошепна Матеуш, като посочи попчето, което се дърпаше със смях да не му целуват ръка.
— Като дворянски син! Какъв се е докарал! А помня добре как доскоро търчеше след кравите.
— Разбира се! Такъв човек крави пасе ли? — възрази тя, неприятно засегната.
— Нали ти казвам. Помня как веднъж органиста го напердаши, че изпуснал кравите в Причековия овес, па заспал нейде под една круша.
Ягуша отмина и макар нерешително, си проправяше път към него. Той й се усмихна, но понеже всички го гледаха като писано яйце, накупи иконки от една сергия и почна да ги раздава на момичетата и на други, които пожелаеха.
Тя застана пред него като вкопана и го загледа е пламналите си очи, а на червените й устни цъфна кротка, светла, сладичка като мед усмивка.
— На̀ ти, Ягушо, защитница — рече той, като й подаде иконка. Ръцете им се срещнаха и се разминаха като опарени.
Тя трепна и не посмя да отвори уста. Той каза още нещо, но тя като че ли потъна в очите му и почти нищо не можа да разбере.
Навалицата ги раздели, та тя скъта иконката в пазвата си и дълго гледа след него из народа. Никъде го нямаше вече. Той отиде в черквата, защото камбаните биха вечерня, но беше постоянно пред погледа й.
— Като някой светец изглежда! — пошепна неволно тя.
— Затова и момите си изгледаха очите по него. Глупачки, не е той за тяхната уста лъжица.
Ягна бързо се озърна. До нея стоеше Матеуш.
Тя промърмори нещо и искаше да се откачи от него, но той неотстъпно вървеше до нея и след дълго мислене я попита:
— Ягушо, а майка ти какво рече за годежа на Шимек?
— Какво ли? Щом иска да се жени, нека се жени, воля му.
— Ще му даде ли, каквото му се пада от имота?
— Отде да знам аз! Не ми е казвала. Да попита нея.
Шимек и Настуша се приближиха до тях, намери се отнейде и Йенджих, та се събраха цяла група и пръв започна Шимек:
— Ягушо, не дръж страната на мама, когато иска да ми пречи.
— Разбира се, че съм с тебе. Но ти си се променил оттогава, я виж… Съвсем друг си станал! — чудеше се тя, защото той бе застанал пред нея много издокаран, изправен, хубаво избръснат, накривил шапка и с бял като мляко клашник.
— Защото се изскубнах от майчиното си опекунство.
— И сега по-добре ли ти е на свобода? — присмя се тя на надменността му.
— Пусни птичето на свобода, па ще видиш! Чу ли как свещеника съобщи за годежа?
— Ами сватбата кога ще е?
Настуша галено се гушна в него и го прехвана през кръста.
— След три недели, пред жътва — пошепна тя изчервена.
— Ако ще в кръчмата ще я направя, но на мама няма да се моля.
— А имаш ли къде да заведеш невестата?
— Имам я! Ще се настаня в другата половина на къщата. Няма да търся чужда къща в селото. Тя само да ми даде моя дял от нивите, ще си се наредя аз! — хвалеше се от сърце той.