— И аз, Ягушо, ще му помогна, във всичко ще му помогна — потвърждаваше Йенджих.
— Пък и ние не изпращаме Настуша току-тъй без нищо. Хиляда злоти суха пара ще получи — рече Матеуш.
Ковачът го дръпна настрана, пошепна му нещо и бързо се отдалечи.
Поприказваха си още това-онова, особено Шимек бленуваше как ще стане стопанин, как ще си прикупи още имот, как ще се залови за земята и скоро ще го видят какъв е той, та Настуша чак с учудване го поглеждаше. Йенджих потвърждаваше, но Ягуша рееше поглед по народа и слушаше разсеяно. Все едно й беше.
— Ягушо, ела после в кръчмата, ще има музика — помоли я Матеуш.
— И кръчмата не може да ме развесели мене — рече тя тъжно.
Той я погледна в замъглените очи, нахлупи каскета на главата си и се затича, като разбута народа. Пред дома на свещеника срещна Тереска.
— Къде се развяваш? — заприказва го тя.
— В кръчмата! Ковача събира хората на съвещание.
— Да дойда с тебе.
— Не те пъдя, има място. Гледай само да не те вземат хората пак на езиците, че все по мене се мъкнеш.
— И без това са ме взели, та ме носят като кучета умряла овца.
— Ами защо им позволяваш? — Той беше ядосан и неспокоен.
— Защо? Не знаеш ли защо? — заоплаква се тихичко тя.
Той се впусна напред и тя едвам го догонваше.
— Ревеш вече като теле! — изтърси той, като се обърна внезапно.
— Не, не… напраших си окото.
— Видя ли плач, като че с нож ме промушва някой!
Той тръгна до нея и й рече някак особено сърдечно:
— На̀ ти някой грош, купи си нещо от събора, после ела в кръчмата, ще си потанцуваме.
Тя го погледна с такива очи, които като че ли коленичеха пред него от благодарност.
— Защо ми са пари, ти си тъй добър, тъй… — прошепна тя с пламнало лице.
— Ела довечера, по-рано не ще имам време.
Той се обърна да я види пак от прага на кръчмата, усмихна се и влезе.
Там беше нетърпима блъсканица и жега. В голямото помещение се бе натъпкал много и всякакъв народ, който се черпеше и разговаряше, а в малката стая се бяха събрали по-младите липчени начело с ковача и кметовия брат Гжеля. Дойдоха и някои стопани като Плошка, помощника, Клемб, Адам, чичовия син на Боринови, вмъкна се дори и Кобус, макар че никой не беше го канил.
Тъкмо когато влезе Матеуш, Гжеля разправяше разпалено и пишеше нещо с тебешир по масата.
Беше думата за спогодбата с дворянина, който обещаваше за една морга гора да им даде по четири морги ниви и още по толкова друга земя на изплащане; искаше дори да им даде на вяра и дървен материал за къщи.
Гжеля излагаше всичко подробно и бележеше с тебешира как щяха да си поделят земята и по колко ще се падне на всеки.
— Помислете хубаво за това, което ви казвам! — рече той. — Работата е чиста като злато.
— Обещалка залъгалка, а глупавите се радват! — измърмори Плошка.
— Чиста истина, никаква обещалка! Всичко ще ни подпише при нотариуса. Само да разберете добре! Толкова земя е това, че по цяло ново стопанство на всеки от село ще се падне. Помислете си…
Ковачът повтори още веднъж каквото му бе поръчал дворянинът.
Изслушаха го внимателно и никой не се обади. Само гледаха белите черти по масата и дълбоко размисляха за всичко.
— Истина, истина е като злато, ама дали ще се съгласи комисаря? — обади се най-напред помощникът, като се чешеше загрижено по чорлавата глава.
— Длъжен е! Щом народа реши, не се пита за позволение от властта! Искаме ли ние, и той е длъжен! — извика силно Гжеля.
— Длъжен-недлъжен, ти много не си дери гърлото. Я виж дали старшията не души нейде покрай стената?
— Току-що го видях пред тезгяха! — обясни Матеуш.
— Ами дворянина за кога обещал да ни подпише? — попита един.
— Той каза, че дори още утре може да стори това. Само ние да се съгласим, и веднага ще подпише, а след това ще дойде мерач да размери кому колко.
— Значи, като мине жътва, ще може да се вземе тая земя.
— И насен да се обработи хубаво.
— Ах, господи, тогава ще падне работа!
Тъй си приказваха те весело, един през друг. Всички бяха обзети от радост, очите им излъчваха сила, гордост изправяше гърбовете и ръцете им сами се протягаха да вземат тази възмечтана земя.
Не един вече тананикаше от удоволствие и подвикваше на евреина за водка, не един бърбореше наизуст за дяловете и всеки бленуваше за новите стопанства, богатства и радости. Бръщолевеха като пияни и се смееха, удряха с пестници по масите и притупваха разпалено с крака.