Само у Боринови бе тихо и пусто. Ханка отиде с децата у една приятелка, Петрек също се дяна някъде, а Ягуша не се бе вестила още от вечерня. Само Южка залягаше около вечерната работа.
Слепият просяк седеше в пруста, излагаше лицето си на хладния ветрец, шепнеше молитва и се ослушваше внимателно за Витековия щъркел, който се въртеше около него и насочваше дебнешком човката си към краката му.
— Брей… Дано пукнеш, разбойнико недин! Клъвна ме! — мърмореше той, като прибираше под себе си крака, и замахна с голямата си броеница; щъркелът отхвръкна няколко крачки и пак се приближи хитро отстрана с протегнат клюн.
— Чувам те, хубаво те чувам аз! Не ще ме измамиш. Я го виж ти хитреца! — шепнеше старецът, но понеже в двора се раздаде свирене, той се заслуша с наслада в музиката, като се бранеше с броеницата си.
— Южо, кой скрибуца така хубаво?
— Ами Витек! Изучи се от Петрек и сега все си стърже, ушите ти чак да проглуши! Витек, я стига, па тури детелина на кончетата! — кресна му тя.
Цигулката млъкна, а просякът се нещо позамисли и щом Витек дотърча при къщи, рече му твърде добродушно:
— На̀ ти това десетаче, задето така хубаво свириш.
Момчето страшно се зарадва.
— Ами можеш ли да посвириш и някоя набожна песен, а?
— Само да чуя нещо, и го изсвирвам.
— Ех, всяка лисица хвали опашката си. Ами ей такава песен би ли могъл, а? — И просякът заблея по своему пискливо и проточено.
Но Витек дори и не го дослуша докрай. Той донесе цигулката, седна отстрана и изсвири веднага същото, а след това засече и други, каквито бе слушал в черквата. Той тъй правилно свиреше, че просякът се зачуди.
— Я гледай, та тебе за органист те бива!
— Всичко, всичко бих изсвирил, дори и дворянски песни, па и такива, дето из кръчмите ги пеят — хвалеше се Витек, като сечеше по слух, та чак кокошките закудкудякаха по върлините. В това време дойде Ханка и веднага го изпъди да помага на Южка.
Притъмня напълно, последните зари гаснеха, високото тъмно небе се оросяваше със звезди. Селото вече си лягаше, само откъм кръчмата долитаха проточени провиквания и бръмчивите гласове на музиката.
Ханка седеше пред къщи, кърмеше малкото и приказваше за това-онова с просяка. Той, синецът, лъжеше, та чак дим се вдигаше, но тя не му противоречеше, а продължаваше да си мисли за своето и да се вглежда печално в нощта.
Ягна не се беше върнала, не беше и у майка си, защото още от вечерта отиде по село при момите, но никъде седка я не ловеше. Сякаш някой я теглеше за косата навън, та най-сетне остана само да се скита из селото. Тя дълго гледа в угасналите и трептящи от лекия ветрец води на вира, в разлюлените сенки, в светлините, които падаха от прозорците върху гладката повърхност на водата и умираха неизвестно къде и защо. Идеше й да литне някъде, та затича зад воденицата чак на лъките, където вече се бяха прострели топлите кожуси от бели мъгли, а калугериците се совваха с писък над тях.
Тя слушаше шума на водата, която падаше от ставилото в черното гърло на реката под високите и сякаш заспали елхи, но тоя шум й се стори като някакъв жален вик и пълно със сълзи оплакване.
Избяга оттам и погледна в силно осветените прозорци на воденичаря, откъдето се чуваше силен разговор и дрънкане на чинии.
Блъскаше се от единия край на селото до другия като вода без корито, която напразно търси изход и удря жално в непроходими прегради.
Разяждаше я нещо, което бе трудно и да се изкаже: не бе то нито жал, нито мъка, нито любов, очите й бяха изпълнени със суха жарава, а в сърцето й напираше кипнало, страшно хълцане.
Кой знае защо, се намери при дома на свещеника. Пред пруста някакви коне нетърпеливо тупаха с копита, светеше само в една стая, играеха на карти.
Хубаво се нагледа и тръгна из уличката между Клембовия имот и градината на свещеника. Примъкваше се плахо под живия плет, увисналите клони на вишните закачаха с оросени листенца лицето й. Тя вървеше безволно и не знаеше накъде я води пътят, докато отпреде й се изпречи високата органистова къща.
И четирите й прозореца светеха и бяха отворени.
Тя се притули в сянката до плета и погледна вътре.
Всички органистови седяха под висящата лампа и пиеха чай, а Яшо ходеше по стаята и разправяше нещо.