Най-сетне се залови за работа. Привикналите й ръце работеха почти сами, тъй като мисълта й беше нейде далече, и не разбра кога изведе децата в градината, разтреби къщата и като насипа гозба в ушатките, каза на Южка да ги отнесе по-скоро на нивата.
И когато остана сама и се поуспокои, взе да размисля и тълкува всяка казана дума. Умна и добра жена беше тя, лесно отхвърли настрана всички оскърбления и прегрешения към нея, но не можа да забрави засегнатата си гордост, та час по час я заливаше огън, сърцето й се свиваше от мъка, а в главата й се въртяха замисли за кърваво отмъщение, докато най-сетне превъзмогна и това и пошепна:
— То се знае, че не мога да се меря по хубост с нея, какво да се прави! Но пък съм му венчило и съм майка на децата му! — тя се изпълни с гордост и самоувереност. — Дори да се помъкне по нея, пак ще се върне! Та няма да се ожени за нея! — утешаваше се горчиво тя и поглеждаше навън.
Стана вече пладне, слънцето увисна над вира, жегата се засили, та земята дори пареше и разпаленият въздух повяваше като из пещ. Хората се вече връщаха от полето, а откъм тополовия път заедно с облаците прах се носеше мучене на каран да пладнува добитък, когато изведнъж Ханка като че ли се стресна от някакво решение. Тя се облегна о стената, помисли още някое време, избърса очите си, мина през отвода, отвори вратата на Ягушиното отделение и рече заповедно и напълно спокойно:
— Още сега да напуснеш къщата ми!
Ягна се вдигна от пейката. Застанаха двете една срещу друга и дълго се измерваха с погледи, докато Ханка поотстъпи малко от прага и повтори с пресипнал глас:
— Още в тоя миг да се махнеш или ще кажа на ратая да те изхвърли… Още в тоя миг! — добави тя решително.
Старата взе да я увещава и да й обяснява, но Ягуша само сви рамене:
— Не приказвай на тая отрепка! Знаем какво иска тя.
И извади от дъното на раклата си някаква хартия.
— Приписа ти трябва на тебе, моргите. Вземи си ги и се наяж с тях! — рече тя надменно и захвърли хартията в лицето й.
— Да ти преседнат, та ако ще да пукнеш от тях!
И без да гледа майчината си съпротива, почна бързо да събира и обвързва багажа си в бохчи и да го изнася към портата.
Ханка се зашемети, като че ли някой я удари между очите, но взе хартията и заговори със заплаха:
— По-скоро, че ще насъскам кучетата по тебе! — Задушаваше я слисване, в ума й не можеше да се побере истина ли е това. „Ами как, цели шест морги ниви, хвърли ги като счупено гърне! Ами как! Трябва да й е хлопнала дъската!“ — мислеше си тя, като я следеше с очи.
Ягна не я и поглеждаше, а се зае да снема иконите си от стените, когато дотърча Южка и се развряска:
— Коралите да ми дадеш, мои са си, от мама ми са…
Ягна взе да ги откача от шията си, но неочаквано се спря.
— Не, не ги давам! Мачей ми ги подари и мои са си.
Южка така забръщолеви, че Ханка трябваше да я смъмре да миряса, защото Ягна като че ли оглуша за укорите, изнесе всичкия си багаж и изтича за Йенджих.
Доминиковица вече не се противеше на нищо, но и не отговаряше на приказките на Ханка и на Южкините крясъци. Чак когато натовариха нещата в колата, тя стана, вдигна пестници и рече заплашително:
— Най-лошото да те сполети!
Ханка чак изтръпна, но си направи оглушки и завика:
— Като си дойде Витек с говедата, ще ти докара кравата у дома, а за другото нека някой дойде довечера и него ще забере да ти откара.
Те мълчаливо си отидоха, свиха в пътя и вървяха бавно, като заобикаляха вира по самия бряг и се отразяваха във водата му.
Ханка гледа дълго след тях с някаква особена мъка и тъга, но понеже нямаше време за мислене, тъй като работниците се връщаха вече от полето, тя скри приписа в раклата си, която заключи, затвори и другото отделение на къщата и се зае да приготви обед. Но през всичкото време ходеше като отровена, мълчалива, дори не даваше много ухо на ласкателните думи на Ягустинка.
— Добре направи! Отдавна трябваше да я изпъдиш. Отпуснала му е края като не знам какво, че може ли някой да й стори нещо, нали майка й се е побратимила с попа! Да беше друга, отдавна да я бе проклел от амвона!
— Така си е! — потвърждаваше Ханка и се отдалечаваше, за да не я слуша повече, а когато всички пак се пръснаха по работа, тя поведе Южка и отидоха заедно да плевят лена, че на места кукувичата прежда така гъсто се бе разрасла, та някои лехи отдалече се жълтееха.