Антек бе изостанал вече след всички, когато го съзря Витек и дотърча да му целуне ръка за добре дошъл.
— Много си порасъл — продума ласкаво Антек.
— Вярно, нали панталоните, дето есенес ми ги дадохте, ми са до коленете.
— Не бой се, господарката ще ти даде нови! Има ли какво да пасат кравите?
— Къде ти има, напълно изгоря вече тревата. Да не им подтуря господарката у дома, съвсем биха пресушили млякото. Дай ми Петруш да го покарам малко на кон — помоли му се Витек.
— Не може да се държи, ще падне!
— Малко ли съм го карал на кобилата! Нали ще го държа, детето чак пищи за кон. — И той го взе и го качи на една стара кранта, която се тътреше с отпусната глава. Петруш се хвана за гривата с ръчичките си, заудря с голи пети по хълбоците на коня и радостно завика.
— Виж го какъв юнак! Милото ми синче! — прошепна Антек и веднага свърна през нивите и се насочи по слоговете към пътя, който водеше зад плевните.
Слънцето току-що залезе. Цялото небе беше в позлата и бледа зеленина, вятърът спря, житата отпуснаха натегнали класове, а по росата летяха някакви далечни песни и шум от селото.
Той вървеше бавно, сякаш обременен от спомените, понеже в паметта му се появи Ягуша. Час по час виждаше той пред себе си сините й очи, лъскавите зъби и червените кипри устни, които дъхаха някак тъй близко, та чак трепваше и се спираше. Тя заставаше като жива отпреде му, той разтриваше очи, пъдеше я от паметта си, но тя като че ли напук вървеше до него, притиснала бедрото си до неговото както някога и както някога му се струваше, че такъв жар лъха от нея, та чак кръвта нахлуваше в главата му.
„Може би добре е направила, че я е изпъдила от къщи! Като трън, като болезнен трън се е забила под нокътя ми. Но няма да се върне, което е било — въздъхна той с чудно свито сърце. И като се изправи, каза строго на себе си: — Свърши се вече кучешката сватба!“ — и влезе в двора.
Там беше много шумно, всички се бяха прибрали и бързаха да свършат вечерната работа: Южка доеше кравите при обора и врещеше с пискливия си глас, а Ханка правеше юфка пред къщи.
Антек рече нещо на Петрек, които поеше конете, и влезе да разгледа онази страна, в която бе живял баща му; след него дотича и Ханка.
— Трябва да почистим и да се пренесем тук. Вар има ли?
— Купила съм още от панаира; утре ще повикам Стахо, той ще белоса. Истина, тук ще ни е по-сгодно.
Той мислеше нещо и обхождаше всички ъгли.
— Ходи ли по нивите? — попита тя нерешително.
— Ходих, всичко е хубаво, Ханушо. И аз да съм бил, по-добре не съм щял да го наредя.
Зарадвана от похвалата, тя силно се изчерви.
— Само че на Петрек му дай свини да пасе, а не да оре ниви! Мърляч!
— Нима не знам аз това! Дори питах вече за нов ратай.
— Ще го стегна аз, па ако и мене не слуша, ще го изпъдя, та няма и да се види.
Тя искаше още нещо да каже, но децата се развикаха, та отърча при тях, а Антек излезе на двора и разглеждаше всичко тъй внимателно и тъй строго, че макар и само нарядко да казваше по някоя дума, на Петрек му настръхваше кожата, а Витек, от страх да не се навира в очите му, се измъкваше още отдалече настрана…
Южка доеше вече третата крава и все по-високо пееше:
— Какво си се развикала, като че те дерат! — сгълча я той.
Тя спря изведнъж, но понеже беше горда и упорита, продължи по-нататък, само че вече по-тихо и някак плахо:
— Я да си затваряш устата я, господаря е в къщи! — скара й се Ханка, като носеше пиене за последната крава. — Послушание да има отсега нататък тука! — добави тя.
Антек взе чебърчето от нея, сложи го пред кравата и рече със смях:
— Врещи, Южо, врещи да изплашиш плъховете, та по-скоро да избягат от къщи…
— Ще правя, каквото си искам! — избъбра тя надменно и заядливо, но щом си отидоха, изведнъж утихна, като странеше от брат си и сумтеше с нос.
Ханка се занимаваше сега със свинете и тъй чевръсто вдигаше тежките чебърчета с храна и пиене, че той я съжали и рече:
— Нека ратаите занесат това, виждам, че е много тежко за тебе! Знаеш ли какво? Ще ти ценя някое момиче, защото Ягустинка така ти помага, та да се доплаче на човек. Къде се е дянала тя днеска?
— При децата си изтича, отиде да се помирява с тях. Наистина, добре ще е да има едно момиче, ама ще ни излезе скъпо! И сама си мога, ама като искаш… твоя воля… — Тя едва се въздържа да не целуне ръцете му от благодарност, но само добави зарадвана: — И гъски ще може повечко да се отгледат, па и друго прасе ще се охрани за продан!