Той си спомни какви работи ставаха тук някога и клатеше глава, като виждаше как сега работят дружно липчени с жепчани и други.
— Неволята ги вразуми. И имало ли е нужда от всичко това? — рече той на Филип, Ягустинкиния син, който кастреше един бор.
— Никой друг не беше крив за това, само дворянина и стопаните от селото! — отвърна мрачно селянинът, като не преставаше да кастри.
— А може би най-много злобата и глупавите подбуждания.
Антек застана на това място, дето бе убил горския, и някакво лошо чувство тъй притисна гърдите му, та изруга:
„Гад проклети, зарад него е всичката ми разсипия сега! Да бих могъл, още бих ти притурил!“ — плюна и се залови за работа.
И по цели дни прекарваше материал на стружнята и с такова усилие залягаше на работата, сякаш искаше живота си да вложи в нея. Все пак той не отпъди спомените за Ягуша, не му помогна и онази нещастна среща.
Един ден Матеуш му каза, че купили земя в Подлесието, дворянинът я дал на изплащане, па обещал да даде и греди и летви за къща, а сватбата отложили, докато Шимек поуреди малко стопанството си.
Какво го интересуваха него чуждите грижи, малко ли са неговите? А при това ковачът току-речи всеки ден и по разни начини го плашеше с делото му и полека, внимателно и много хитро подговаряше, че ако се яви наложителна нужда, този или онзи биха дали пари…
Антек бе вече сто пъти готов да захвърли всичко и да бяга, но погледнеше ли селото и помислеше ли, че завинаги ще го напусне, обземаше го такъв страх, че предпочиташе затвора, предпочиташе всичко най-лошо, само не това.
Но и за затвора мислеше с отчаяние в душата.
И поради тази борба със себе си той отслабна, опроклетя и в къщи стана зъл и неразбран. Ханка си блъскаше главата и напразно искаше да узнае какво му е станало. Дори отначало подозираше, че той пак се е заловил с Ягуша. Но тя имаше зорко око и хлевоустата Ягустинка също го следеше, па и други твърдяха, че те явно странят един от друг и никъде не се срещат, затова бе спокойна от тази страна. Какво от това, че му служеше, колкото можеше, най-вярно: и яденето му отбрано и винаги навреме, и у дома пълен ред, та стопанството вървеше от добре по-добре, когато бе постоянно сърдит, намръщен, за нищо и никакво се караше и добра дума не й казваше.
А най-тежко беше, когато ходеше тих, опечален като есенна нощ и нито се ядосваше, нито дотягаше някому, а само въздишаше тежко и по цели вечери пиеше с приятели в кръчмата.
Да го пита открито, не смееше, па и Рохо се кълнеше, че не знае нищо, което си беше истина, защото старецът се прибираше само да нощува у тях, а по цели дни скиташе по другите села с книжките си да поучава към набожност, към сърцето на Исуса, което властите забраняваха да прави из черквите.
Една вечер, когато още седяха на трапезата в къщи, защото след залез се бе надигнал вятър, множество кучета се разлаяха край вира. Рохо остави лъжицата и внимателно се ослуша.
— Някой външен човек! Трябва да видя.
Щом излезе, върна се пребледнял и рече набързо:
— Сабли дрънкат на пътя! Като че ли питаха за мене дали съм в селото!
Мушна се в градината и изчезна.
Антек пребледня като смъртник и скочи на крака. Кучетата лаеха вече при портата и на пруста се чуха тежки стъпки.
— Може пък да са и за мене? — простена той развълнувано.
Всички примряха, като видяха на прага стражари.
Антек не можеше да се мръдне, само хвърляше поглед към разтворените прозорци и врати. Добре, че Ханка съвсем спокойно ги канеше да седнат и им подаваше пейка.
Те поздравиха любезно и в същото време си правеха устата за вечеря, та трябваше да им изпържи яйца.
— Къде така късно? — попита най-сетне Антек.
— По служба! Доста работа имаме! — отговори старшията, като разглеждаше насъбраните в стаята.
— Навярно по крадци? — подметна по-смело Антек, като изнасяше от килера шише с водка.
— И по крадци, и по друго! Я да се почерпим, стопанино!
Той се почерпи с тях, а те се заловиха с пържените яйца, та чак лъжиците звъняха.
Всички седяха тихичко като изплашени зайчета.
Стражарите изтопиха чинията, сякаш я измиха, а таршията изтри мустаците си и рече тържествено:
— Отдавна ли те пуснаха от затвора?
— Като че ли господин старшията не знае!
И Антек се поразтрепера.
— Ами Рохо къде е? — попита изведнъж старшията.