А когато взе да разклаща един голям камък, заприказва и на него:
— Отлежал си се, починал си си и сега можеш да ми подпреш къщата.
А като отсичаше трънливите храсти, казваше на подбив:
— Не се пази, бре глупчо! Мисли, че ще ми се опре! Ами, ще те оставя тук да ми късаш панталоните, така ли!
А на натрупаните от веки камарки камъни рече:
— И вас ще ви поразмърдам, тежко ви е да се притискате така накуп! Ще си направя от вас едно калдъръмче около обора като у Боринови!
А понякога, като си отдъхваше, обгръщаше с любовен поглед земята и си шепнеше горещо:
— Моя си! Моя! Никой няма да ми те вземе!
И от съчувствие към тази буренясала земя, ялова, неплодовита и запустяла, той добавяше галено като на малко детенце:
— Почакай малко, бедничката ми, ще те изора, ще те наторя, ще те наредя хубавичко, та и ти ще раждаш като другите. Не бой се, ще ти угодя аз, ще ти угодя.
Слънцето се издигна над полята и засвети право в очите му.
— Благодаря ти, господи! — рече и премрежи очи. — Иде пак жега и суша — прибави той, защото слънцето бе твърде зачервено.
Наскоро се обади и малката черковна камбана, а над липченските комини бавно се издигаха синкави стълбове дим.
— Да беше си хапнал, стопанино, а? — и попритегна ремъка си. — Само че майка ти няма да ти донесе храна, не — въздъхна печално той.
И по нивите на Подлесието загъмжа от хора. И те, както и той, се залавяха за работа на току-що купените имоти. Шимек съгледа Стахо Плошка, който ореше с два силни коня.
„Божичко, кога ще ми дадеш барем едничък“ — помисли си той.
Юзеф Вахник караше камъни за основи на къща, Клемб и синовете му обкопаваха своята част с ров, а Гжеля, кметовият брат, нещо дълго размерваше с прът при самия кръст над пътя.
— Като че ли за кръчма място — забележи Шимек.
Гжеля означи с колчета отмереното място, дойде при Шимек и поздрави.
— Охо! Та ти, както виждам, работиш за десет души! — и го изгледа с удивление.
— Ами какво да правя? Какво друго имам? Едни панталони и голи ръце! — продума Шимек и не преставаше да работи.
Гжеля го посъветва това-онова и се върна на своята работа, а след него дойдоха и други — кой да го поздрави, кой да си поприкаже, а някой само колкото да изпуши цигара и да се посмее, но Шимек все по-нетърпеливо им отговаряше и най-после викна сърдито на Причек:
— Ти да си гледаш своята работа и да не пречиш на другите! Обърнали го на празник, синковците!
И остана сам, защото хората вече го отминаваха.
Слънцето се издигаше все по-високо, висеше вече над черквата и се носеше неспирано от никого, като заливаше света с ясен блясък и жар. Вятърът се бе дянал някъде, та горещината вече свободно обгръщаше земята с трепкаща покривка, в която житата се къпеха като в тиха кипнала вода.
— Мене лесно не ще прогониш — рече той като че ли на слънцето, когато видя Настуша със закуската, посрещна я и лакомо се нахвърли на ушатките. А Настуша някак тъжно гледаше имота.
— Дали ще се роди нещо на такъв камънак и мочурища!
— Всичко ще се роди! Ще видиш, че и пшеница за баница ще имаш.
— Трай, коньо, за зелена трева, докато умреш!
— Няма да умре, Настушо. Имаме ли земя, по-лесно ще се дочака, та цели шест морги са това — казваше той, като се хранеше бързо.
— То се знае, земя ще яде! Ами как ще презимуваме?
— Моя работа е това, ти не се грижи! За всичко съм мислил и на всичко ще изляза наглава! — И той отмести празната вече ушатка, протегна кокали и я поведе, като й показваше и обясняваше.
— На това място ще направим къщата — рече той радостно.
— Ще направим! Да не я излепиш от кал като ластовица!
— С дървета, с клони, с глина, с пясък, с каквото вече се случи, само и само да прекараме в нея няколко години, докато се позамогнем.
— Виждам, че хубав чифлик си замислил! — отвърна неразположено тя.
— По-добре в колиба, отколкото по хорските къщи под наем.
— Плошковица ми казваше да отидем у тях за през зимата, самичка ми рече да ни даде стая така, от драга воля.
— От драга воля! Я виж ти! Навярно иска да го направи напук на мама, нали се ядат като кучки една друга. Смахната такава, нямам нужда от добрината й. Не бой се, Настушо, ще ти направя аз на тебе такава къща, че и прозорец ще има, и комин, и всичко там каквото трябва. Ще видиш като две и две четири как за три недели ще бъде готова. Само ръцете ми да са здрави да работя, и тя ще стане!