И всеки ден неизменно Шимек се залавяше за работа и не се оставяше да го изпъди жегата. Той дори нощуваше на полето, само и само да не губи време, та Матеуш трябваше да го възпира, но той му отвърна кратко:
— В неделя ще си почина!
И в събота вечерта си дойде в къши, но тъй съсипан от работа, че заспа още на вечерята, а на другия ден спа почти целия ден. Едва надвечер се измъкна от постелята си, премени се празнично и седна пред пълните догоре паници. Жените шетаха около него като около някоя важна личност, често притуряха ядене и внимаваха за всеки негов знак. А пък той се натъпка хубаво, отпусна ремъка си, изправи кости и гръмна весело:
— Бог да ти наспори, майко! А сега да идем да се повеселим малко!
И тръгна с Настуша към кръчмата, а след тях Матеуш и Тереска.
Евреинът ниско му се кланяше, слагаше пред него водка, без да е поръчал още, наричаше го стопанин, от което Шимек много се надуваше, и като си пийна добре, почна да се навира между най-предните селяни и за всичко си даваше мнението.
В кръчмата имаше много народ и музиката посвирваше, за да им се пие повече, но още никой не започваше да танцува, само се черпеха помежду си и се оплакваха от жегата или от безхлебие, както бива обикновено в кръчма.
Дойдоха и Боринови с ковачите, но отидоха в страничната стая и трябва хубавичко да си пийваха, защото евреинът час по час им носеше водка и бира.
— Антек гледа днеска жена си като писано яйце, та чак да не го познаеш — оплакваше се навъсено Ямброжи, който назърташе напразно в стаята, отдето се разнасяха звънливи и мили гласове.
— Защото му е по-добре със свои обувки, отколкото с ботуши, в които всеки крак влиза — рече на подбив Ягустинка.
— Абе то в такива е по-добре, че не стискат! — прибави някой и цялата кръчма избухна в смях, като разбраха, че ставаше дума за Ягуша.
Само Шимек не се смееше, защото бе сграбчил за шията Йенджих, целуваше го и разправяше с вече пиянски глас:
— Ти трябва да ме слушаш мене, я си помисли само кой ти приказва.
— Та нали знам… само че мама заповеда — заекваше плачливо Йенджих.
— Каква ти майка! Мене трябва да слушаш, аз съм стопанина.
Музикантите засвириха танц, вдигна се врява, удариха токове, заскърцаха гредите на стените, песни се понесоха, двойки се завъртяха, та и Шимек прехвана през кръст Настуша, разкопча клашника си, накриви шапка и гръмна „да дана“, измъкна се на първо място и викаше най-силно, в най-голяма забрава тропаше по пода, още по-силно се обръщаше и се въртеше буйно, весело и шумно като напращял с пролетна сила поток.
Но като изтанцуваха веднъж-дваж, подчини се на жените да го изведат из кръчмата и вече поизтрезнял хубаво, седеше с тях пред дома им, па дойде и Ягустинка и заедно си поприказваха, макар че беше късно и Шимек се канеше да си отива, но някак не му се искаше, туткаше се, отлагаше, все до Настка се увърташе и въздишаше. Най-после майка й му рече:
— Остани в плевнята, къде ще се мъкнеш сега по тъмнините.
— Ама постелята му е там, в колибата — обясни Настка.
— Тогава пусни го в леглото си, Настушо — обади се Ягустинка.
— Какво те е прихванало да дрънкаш! Ами!… — бранеше се Настка засрамено.
— Нали ти е мъж! Че щяло малко по-рано, преди попа да благослови, то не е грехота… А пък момчето тегли като вол, та има право и на награда.
— Това е истина! Настушо! Настушо! — скочи Шимек като вълк към момичето, притисна я нейде из градината и хванал я здраво в ръцете си, целуваше и скимтеше:
— Ще ме изпъдиш ли, Настушо? Ще ме изпъдиш ли, моя миличка, в такава нощ?
Майка й си намери някаква работа в отвода, а Ягустинка стана да си върви и рече:
— Не го отблъсквай, Настушо! Не е много доброто на света, та падне ли на човека в ръцете, като зрънце на сляпа кокошка, да го стиска и да не го изпуща.
При портата тя се размина с Матеуш, който видя през прозореца какво става в стаята и викна на Шимек:
— На твое място отдавна да съм сторил това!
Подсвиркваше си и отърча по село да си търси развлечение.
На сутринта Шимек стана за работа, както винаги в зори, и пак неуморно работи, а когато Настка му донесе закуска, той по-лакомо посягаше към червените й устни, отколкото към ушатките.