Веднага след венчавката Ягуша се върна при майка си и после само от време на време назърташе при сватбарите, защото Матеуш свиреше с цигулка, Петрек, Бориновият ратай, му пригласяше с флейта, а някой усилено притупваше на дайре. Затанцуваха в тясната стая, а някои по-пъргави излязоха и пред къщи между масите, където бяха насядали сватбарите, хапваха, попийваха и тихичко приказваха, защото не бе редно да се вдига голям шум през деня и още на трезвено.
Шимек все ходеше след булката си и тъй страстно я целуваше, че дори му се смееха, а Ямброжи рече угрижено:
— Радвай се днеска, човече, защото утре ще плачеш! — и преследваше с поглед чашите.
Което си е право, и голямо желание нямаше, нямаше и изглед за голямо веселие, тъй като мнозина, щом похапнаха и поседяха колкото беше прилично, щом слънцето залезе и небето потъна в пламъците на зарите му, почнаха да се разотиват по домовете си. Само Матеуш се бе страшно развеселил, та свиреше, пееше, хващаше момичетата да танцува и черпеше с водка, а щом се появи Ягуша, залепи се за нея, взираше се в очите й и нещо тихо и топло разказваше, без да гледа насълзените очи на Тереска, които неотстъпно го следяха.
Ягуша не странеше от него, той с нищо не й пречеше; слушаше го търпеливо и само внимаваше дали няма да дойдат Антекови, с които не искаше да се срещне. Добре, че те не дойдоха. Нямаше никого и от по-заможните стопани, макар че на поканата не бяха отказали и бяха изпратили подарък на сватбата, какъвто си бе обичаят. И щом някой спомена за това, Ягустинка викна, както си знаеше:
— Да бяха изнаготвили хубави ястия, па да замиришеше бъчва водка, с прът не можеше да се отбрани човек от най-богатите, ама така без нищо не обичат да подрусват шкембетата си и да дрънкат на сухо езиците си.
А понеже бе малко пийнала, щом съгледа Яшко Превратния, че въздиша нейде в къта, потрива нос и поглежда с глупавите си очи Настуша, помъкна го за смях към нея:
— Потанцувай си с нея, барем това не напущай, щом майка й не ти я даде, па се увъртай около нея, може от милост и да се посъжали над тебе, тя сега си има мъж, та й е все едно един ли е, или са повече.
И такива шеги дърдореше, та да гръмнат ушите на човек, а когато и Ямброжи докопа чаша и отвори, както си знаеше, и той уста, така задрънкаха заедно, та всички в къщи си изпокапаха от смях и не забелязаха в тази веселба как мина късата нощ.
Докато по едно време от чуждите остана само Ямброжи, който изцеждаше до дъно бутилките, а младоженците решиха веднага да се пренесат в своята къща. Матеуш уговаряше Шимек да останат някое време у него, но той се опря, зае коня от Клембови, натовари в колата ракли, постелки и покъщнина, качи тържествено Настка, поклони се в краката на майка й, целуна шурея си, на всички от домочадието се поклони ниско, прекръсти се, шибна коня и тръгна, а отстрани вървяха изпращачите.
И се изпровождаха мълчаливо. Слънцето току-що бе се показало, полята блестяха в роса и ечеха от птичи песни, раздвижиха се тежки класове, а по цял свят нахлу сватбената радост на новия ден, който като света молитва лъхаше от всяко стръкче и се издигаше към ясното небе.
Чак зад воденицата, когато два щъркела взеха да се въртят високо над тях, майка й се обади, като щракна с пръсти:
— Да не са ви уроки, това е хубав знак — късмет в децата.
Настуша се поизчерви, а Шимек подпираше колата по изровените дупки, засвири с уста самонадеяно и гордо метна поглед наоколо.
А когато останаха вече сами, Настуша разгледа своето ново стопанство и се разплака жално, та Шимек й викна:
— Не реви, мари! Други и това нямат! Ще ти завиждат дори — добави.
И понеже бе много изморен и пийнал, търкулна се на сламата в ъгъла и веднага захърка, а тя седна до стената и си поплакваше, като гледаше през овощните градини белите стени на Липци.
И още много пъти тя оплаква своята сиромашия, но все по-рядко, понеже като че ли цялото село се бе сдумало да ги подпомогне. Най-напред дойде Клембовица с квачка под мишница и рояк пиленца в кошница. Види се, полезът й бе добър: почти всеки ден някоя от стопанките се отбиваше да я види и все с нещо в ръце.
— Мили хора, ами с какво ще ви се отплатя? — шепнеше тя развълнувана.
— Ех, ако ще би с добра дума — отговори Шикорица, която й даде парче платно.