— Като поспечелиш, ще дадеш пък на по-бедни — рече задъхана Плошковица и измъкна изпод престилката си едър брус сланина.
И толкова им надонесоха, че за дълго можеше да им стигне. А една вечер Яшек им доведе своя Кручек, върза го до къщата и избяга като опърлен.
Смяха се много, като разправяха това на Ягустинка, която се връщаше от гората. Старата се начумери презрително и рече:
— Към пладне береше, Настушо, боровинки за тебе, но майка му ги взе.
VII
Ягустинка тръгна към Боринови, за да занесе на Южка червени боровинки. Но понеже в това време Ханка доеше кравите пред къщи, тя седна на пейката под стряхата и заприказва надълго и нашироко как носят подаръци на Настуша.
— Това правят напук на Доминиковица — завърши тя.
— За Настка е все едно, но трябва и аз да й занеса нещо — пошепна Ханка.
— Ти приготви, пък аз ще й го занеса — предлагаше с готовност услугите си Ягустинка, когато откъм къщи се чу слабият умолителен глас на Южка:
— Ханушо, дай й моето женско прасе! Аз навярно ще си умра, та нека се помоли някога за мене.
Това, види се, допадна на Ханка и тя веднага поръча на Витек да върже с въже прасето и да го закара на Настуша, понеже нещо не се решаваше да иде сама.
— Витек, па да й кажеш, че свинката е от мене! И нека веднага дотича да ме види, че аз не мога да мръдна! — заоплаква се болно тя.
Разболяло се беше горкото момиче от една седмица и лежеше в другото отделение на къщата, подпухнало, в треска и цяло в изрив. Отначало я изнасяха под дърветата в градината, защото жално плачеше за това.
Ама какво да се прави, като все по-лошо й ставаше, та Ягустинка каза да не я изнасят вън.
— Трябва да лежиш на тъмно, защото на слънце целия изрив ще влезе в корема.
И така си лежеше самотно Южка в мрачната стая, пъшкаше и се оплакваше тихичко, че не пущат ни деца, ни никоя от приятелките й при нея, понеже Ягустинка, която я наглеждаше, пъдеше всички с тояжката си.
А сега, щом си поприказва с Ханка, отнесе на болното боровинки и се залови да приготви мехлем от чисто елдено брашно с множко несолено масло и жълтъци от яйца. После наложи дебел пласт от него върху лицето и шията на Южка, па натрупа отгоре и мокри кърпи. Момичето се подлагаше търпеливо на това лекуване и разпитваше тревожно:
— Ама нали няма да ми останат дупки по бузите?
— Ако не ги чешеш, ще преминат и няма да останат белези от тях, както беше на Настуша.
— Ами като ме тъй сърби… божичко! По-добре вържете ми ръцете, че не ще изтрая! — молеше се Южка със сълзи на очи и едвам се въздържаше от чесане. Старата измърмори над нея някаква баилка, прекади я с изсушена тлъстига, привърза ръцете й отстрани и отиде да си гледа работата.
Южка лежеше тихо, заслушана в бръмченето на мухите и в оня чуден шум, който постоянно бучеше в главата й, като насън чуваше, че сегиз-тогиз някой от домашните идва при нея да я види и пак си отива, без нито дума да каже, ту й се струваше, че натежали с ябълки клони се свеждат тъй ниско над нея, а тя напразно скача да ги досегне и не може, ту пък, че овце с чудно някакво блеене се трупат около нея, но щом Витек влезе в стаята, тя веднага го позна.
— Закара ли свинчето? И какво рече Настуша?
— Така се зарадва на прасето, че само дето не го целуна под опашката.
— Я го виж, с Настуша ще се подиграва!
— Истина ти казвам! И ми поръча да ти кажа, че утре ще дотърчи те види.
Изведнъж тя се замята на леглото и тревожно завика:
— Изпъди ги, че ще ме стъпчат, изпъди ги, бре! Ваклушки! Рей! Рей!
И сякаш заспа, така спокойно лежеше. Витек си отиде, но час по час идваше да я види. Тя го попита неспокойно:
— Пладне ли е вече?
— Къде среднощ ще да е, всички спят.
— Истина, тъмно е! Иди да извадиш изпод билото врабчетата, пищят като оскубани.
Той заприказва нещо за гнезда, но тя се развика и се мъчеше да се надигне:
— Ами къде е Сивуша? Пази я, Витек, да не направи пакост, че тате ще те бие!
Един път му каза да седне по-близо до нея и шепнешком му разправяше:
— Ханка не ми дава да ида на Настушината сватба, ама аз напук ще ида и ще си облека синьото елече и оная фуста, дето я бях облякла на събора. Ще си изгледат очите по мене хората, ще видиш! Витек, набери ми ябълки, само гледай да не те види Ханка! То се знае, само с момчетата ще танцувам! — и тя изведнъж млъкна и заспа, а Витек по цели часове прекарваше при нея, пазеше я с вейка от мухите, вода й подаваше и я чуваше като квачка, защото Ханка го бе оставила да й помага покрай дома, а вместо него кравите им пасеше заедно със своите Мачуш Клембовият.