— Да ти са наздраве — извика тя през плета и се изгуби.
Тя бързаше при брат си и му носеше нещо в пазва.
Там завари Настуша, която поеше една крава с ведро, а Шимек пристройваше нещо и силно си свиреше с уста.
— Имате си вече и крава? — учуди се безкрайно тя.
— Имаме си, я! Що, не е ли хубава? — рече гордо Настка.
— Много добра крава, от чифлишките ще да е, кога я купихте?
— Наша си е кравата, макар че не сме я купували! Да взема да ти разправям, ще се хванеш за главата и няма да повярваш! Вчера къде зори усетих, че нещо се дръгне о ъгъла, та чак къщата се клати. Мисля си — изкарват хората стоката на паша, та някоя свиня ще се е отбила да си ожули калта. Легнах си пак и още незаспала, слушам, нещо тихичко поревнува. Излезнах, гледам — крава, вързана за вратата, и хлъпка детелина пред нея. Вимето й напращяло и тя току протяга глава към мене! Разтърках очите си, че ми се стори като да съм още заспала, но не, жива крава стои, помучава и лиже пръстите ми. Ех, смятах си, че се е отлъчила от говедата, па и Шимек казва: сега ще дотърчи някой да си я забере! Чудех се само на това, че бе вързана. Ами как, та не е взела сама да се върже. Но мина пладне и никой не иде да си я подири. Аз я издоих да й олекне, че млякото почна да тече из бозките й. Мръкна се, мина се и нощта, питах по селото, питах дори и чифлишкия пастир, никой не е чул да се е изгубила крава някому. Стария Клемб каза, че може би е някоя крадена и по-добре да я заведем в канцеларията! То се знае, че ми беше жал, ама нямаше що да се прави. След пладне дойде Рохо и рече:
— Добра си и нуждаеща си, та господ Исус с крава те надарил.
— Като че кравите падат от небето. И глупавия няма да повярва това.
Той се засмя и каза, като си тръгна:
— Кравата си е ваша, не бойте се, никой няма да ви я вземе!
Разбрах, че е от него, хвърлих се в краката му да му благодаря, но той се дръпна.
— Па като срещнете господин Яцек — казва със смях, — не му благодарете за кравата, че ще вземе с бастуна да ви напере, не обича той да му се благодари!
— Значи, господин Яцек ти я е дал!
— Та има ли друг някой така добър за бедния народ!
— Истина си е, нали даде на Стахо материал за къща, па и толкова много помага!
— Просто светия, всеки ден се моля за него.
— Само да не ти открадне някой добичето.
— Що, кравата да ми откраднат! Господи, аз очите им ще издера, по цял свят бих тръгнала след нея! Бог няма да позволи такава пакост! В къщи ще я вкарвам нощем, докато Шимек не направи обор. Яшковия Кручек ще пази. Милинката ми, моя радост си ти! — шепнеше тя, като прегръщаше шията й и я целуваше по муцуната, та кравата засумтя, кучето радостно залая и кокошките се разкрякаха изплашени, а Шимек все по-силно свиреше.
— Вижда се, че господ ви благославя! — въздъхна като че ли с тиха жалба Ягуша и се взираше по-внимателно и в двамата. Струваха й се съвсем други, особено я учудваше Шимек: тя го познаваше като мухльо, неспособен на две магарета сламата да раздели; у дома при майка си той беше като парцал и който си искаше, той го подмяташе. А сега бе съвсем друг, работеше умно, държеше се достойно и приказваше като мъдрец.
— Ами коя е вашата земя? — попита тя след дълго премисляне.
Настуша взе да й посочва, като казваше къде какво ще сеят.
— Ами семе откъде ще вземете?
— Шимек каза, че ще има. Щом казва, сигурно ще има, той току-така никога не приказва.
— Брат ми е, а пък като че за съвсем друг човек слушам.
— Ама такъв добър, такъв умен и работен, че едва ли има друг на света — казваше разпалено Настуша.
— Сигурно — повтори тъжно Ягна. — Чии са тия ниви, отмерени с камарки камъни?
— На Антек Борина! Не ги работят, навярно чакат да ги разделят след Мачея.
— Ще има около петнайсет морги! Върви им на тях.
— Господ да му даде десеторно повече, че той стана поръчител пред дворянина за нашия имот, па и колко друго ни помогна!
— Антек помагал на Шимек! — дори се слиса тя от почуда.
— И Ханка не е по-лоша от него. Тя ми даде пък свинка, прасе е още, ама харно ще стане, че е от добра порода.
— Какво ми разправяш, Ханка да ти даде свинка, просто да не повярваш.
Те се върнаха при къщата и Ягуша развърза кърпичка десет рубли и ги втъкна в ръцете на Настуша.
— Вземи тия няколко гроша, не можах по-рано, че евреина не ми беше дал парите за гъските.