А след това се точеха седлари с накачени на колчета хамути и друга конска сбруя.
А след това въжари и продавачи на мрежи.
И такива, които сита разнасят по света.
И такива, дето булгур продаваха по панаирите.
И колари, и кожари.
На друго място пък шивачи и кожухари изпонавесили своите стоки, от които удряше такава миризма, та чак в носа човъркаше; тези стоки имаха добър пазар, защото идеше зима.
А след тях под разпънати на колчета платнени навеси — цели редове маси с извити червени и дебели като корабни въжета колбаси, камари жълто сало, качета пушено месо, дълги резени сланина, шунка, натрупана на купове, а нейде висяха на куки цели изкормени прасета, още кървави, та трябваше да ги пазят от кучетата, които току налитаха.
До месарите като родни братя бяха хлебарите. На дебело постлана слама по коли, по маси, в кошове и където бе удобно, лежаха планини от хлябове, големи като колела на каруца, жълти питки, франзелки, кравайчета…
Но кой ли може да запомни и изброи всички тия сергии и онова, що продаваха по тях?…
Имаше и играчки, и курабийки като различни животни, сърца, войници и такива дяволии, че не можеш да ги разбереш. Другаде пък сергии с календари, с черковни книжки, истории за разбойници, за свирепи исполини и буквари. Имаше и сергии, дето се продаваха пищялки, устни хармонички, глинени петленца и различни други свирки, с които тия проклетници чифути свиреха, за да примамват, та ставаше такава пискотня, че мъчно можеше да издържи човек: тук петле кряка, там тръбичка тръби, другаде пищялка пищи, нейде цигулка стърже, а там тъпан бие… главата на човек да се пукне от врескотня.
А посред пазарището около дърветата се бяха разположили кацари, тенекеджии и грънчари, изпонаредили толкова паници и гърнета, че едва можеше да се мине, а зад тях дърводелци; кревати, шарени сандъци, шкафове, рафтове, маси, толкова пъстри, та очите се премрежваха…
И навсякъде — по коли, под стрехи, надлъж покрай уличните канавки, където само се намираше място, бяха насядали жени. Коя с кромид на сплитове или в чували, коя с домоткани платна и с вълненици, коя с яйца, сирене, гъби, масло на увити в кърпи топки. Други пък с картофи, някоя и друга гъска, кокошка оскубана, лен, хубаво разчесан, кълбета прежда… И всяка седи при своето и си приказват пристойно, както бива на панаир, а дойде ли купувач, продават полека, спокойно, без викове — по господарски, не като евреите, които крещят, пазарят се и се натискат като щури.
А тук-там между коли и сергии пушеха тенекиени печки — там продаваха горещ чай и други ядива като пържена колбаса, имаше също зеле и борш с картофи.
И какви ли не просяци от всички страни бяха налетели: слепи, куци, неми и съвсем без ръце и крака, сякаш на храмов празник на някоя черква. Скрибуцаха на цигулки черковни песни, някои пееха и подрънкваха паничките си за пари и всички, изпод коли, изпод стрехи и просто изсред калта, протягаха плахо ръце и си изпросваха било грошче, било друго подаяние.
Борина изгледа всичко, почуди се на много неща, побъбра това-онова с познати и най-сетне се промъкна в свинския пазар зад манастира на широк песъчлив мегдан. Там, под самата манастирска стена, зад която се навеждаха грамадни дъбове, покрити още с жълти листа, се бе струпал много свят и коли и лежеха цели стада свине, докарани за продан.
Бързо намери той Ханка и Южка, защото бяха на самия край.
— Продавате, а?
— Ами… касапи едни се пазариха за свинята, ама малко дават…
— Скъпи ли са свинете?
— Къде ти скъпи? Изнадокарали са толкова, че бо’на кой ще ги купи.
— Има ли хора от Липци?
— Има, ей там са докарали прасета Клембовците, па и Шимек Доминиковичин стои при шипарче.
— Я се притъкмете, та се поразходете по панаира.
— Па и омръзва на човек да седи така.
— Колко дават за свинята?
— Трийсет рубли. Казват, че не била охранена, на кокал само дебелка, а сланина нямала.
— Лъжат, каквото се сетят… ами, сланина има четири пръста… — каза Борина, като попипа свинята по гърба и по страните. — Шипарчето е слабо в страните, но има хубави бутове за шунка — прибави той, като го прогони от мокрия пясък, в който се бе заровило до половина.
— Продайте я за трийсет и пет, пък аз ще ида само да навидя Антек и веднага ще се върна. Не ви ли се яде?…