Те й благодариха от все сърце, а на излизане тя рече:
— Почакайте, мама ще се придобри и все ще ви даде нещичко.
— Не искам, нека с това, що ми отне, погребалния си ковчег да постеле! — избухна изведнъж Шимек тъй ядовито, та Ягна си отиде, без ни дума да каже.
Тя се връщаше към дома си страшно замислена, тъжна и опечалена.
— А аз какво съм? Един сух стрък, ненужен на никого — въздъхна тя сиротно.
Нейде на половин път срещна Матеуш. Той бързаше към сестра си, но се върна с Ягна и внимателно слушаше разказа й за Шимекови.
— Не на всички е тъй добре — рече той мрачно.
Разговорът им не вървеше. Той нещо въздишаше и се чешеше загрижено по главата, а Ягуша се загледа към потъналото в пожара на залеза Липци.
— Хей, задушно и тясно е на този свят — рече той сякаш на себе си.
Тя го погледна въпросително в очите.
— Какво ти става? Чумериш се, като че оцет си пил.
И той започна да се оплаква, че му омръзнало и живот, и село, и всичко и сигурно ще се запилее по света, където му очи видят.
— Тогава ожени се, ще се промени живота ти — пошегува се тя.
— Да ме щеше тази, която аз си искам… — и той я погледна втренчено в очите, а тя отвърна глава някак недоволна и смутена.
— Попитай я! Всяка ще те вземе и не една вече очаква да й пратиш годежари.
— Ами ако ми откаже? Да се изяде човек от срам!
— Тогава на друга ще изпратиш!
— Не съм аз от тия: харесал ли съм си една, към друга не ме тегли.
— На мъжа всяка еднакво мирише и с всяка е готов да бъде малко тъй по-близко.
Той не се защити, а обърна разговора на друга страна.
— Знаеш ли, Ягушо, че момчетата само чакат да ти дойде времето, та да ти изпратят годежна водка.
— Да си я плюскат сами! Никого няма да взема! — рече тя натъртено, та той се стъписа. Но тя го рече искрено, защото никой не й се виждаше по-мил от Яшо, но Яшо…
Тя въздъхна тежко и се отдаде с умиление на спомените си за него, а Матеуш, като не можа повече да изкопчи дума от нея, тръгна пак към сестра си.
А Ягна шареше с плахи очи по света и си мислеше:
— Какво ли прави той сега там, какво?
Неочаквано тя се задърпа, някой изневиделица я прегърна и застиска.
— Не можеш ми вече избяга — пошепна страстно кметът.
Тя се изскубна разярена из ръцете му.
— Още веднъж ако се допреш до мене, очите ти ще извадя и така ще се развикам, та цялото село ще се събере.
— Тихо, Ягушо, подарък съм ти донел — и втикваше корали в ръцете й.
— Натъпчи си ги в задника, твоя подарък за мене не струва лула тютюн.
— Какво, какво правиш, Ягушо? — заекваше слисано той.
— Такова, че си свиня, и толко! Да не си посмял да ме пипнеш!
Избяга от него разярена и като буря се втурна у дома си. Майка й белеше картофи, а Йенджих доеше кравите на двора, та тя се залови живо за привечерните работи, но цяла се тресеше от яд и като не можа да се успокои, щом се мръкна, пак отърча по селото.
— Ще намина у органистови — рече тя на майка си.
Често ходеше тя сега там и им услужваше това-онова, само и само поне понякога да чуе нещо за Яшо.
И сега тя отърча жадна за такава новина и с някаква тиха надежда, че днес ще чуе нещо ново.
И след малко засветиха в тъмнината прозорците на Яшовата стая, където сега Михал пишеше нещо под висящата лампа, а органистът и жена му седяха пред къщи на хладовина.
— Яшо си пристига утре след пладне! — с тази новина я посрещна органистката. Ягна едва не падна мъртва от това, краката й се подкосиха, сърцето й заби, та дъха си не можеше да поеме. Тя пламна в огън и цяла се разтрепера, па поседна, колкото да не се издаде, и пак побягна като подгонена чак нейде по тополовия път, към гората…
— Мили мой боже! — избухна тя и протегна благодарствено ръце. Сълзи потекоха от очите й, такава радост пееше в душата й, че й се искаше да се смее, да вика, да тича нанякъде, дърветата да целува, да прегърне тия задрямали на лунната светлина полета.
— Иде си, Яшо си иде — шепнеше от време на време тя, подскачаше внезапно като птица и летеше, грабната от всичката сила на очаквания и мъки, сякаш да посрещне собствената си участ и неизказаното си щастие.
Беше вече късна вечер, когато се връщаше у дома си. Прозорците бяха вече тъмни. Светеше само у Боринови, където се бе събрал доста народ. Тя си отиде у дома да чака следния ден и да сънува завръщането на Яшо.