И те подхванаха на езиците си тия му думи, та чак се запревиваха от удоволствие. А кметът изведнъж завика тържествено:
— Я се отдръпнете, хора! Началника!
Един кабриолет се показа на пътя, подскачаше по изровеното и зави пред канцеларията.
Началникът подигна ръка към челото си, селяните сваляха шапки, настана мълчание. Кметът и писарят дотърчаха да го свалят от кабриолета, а стражарите се изправиха като тояги при вратата.
Началникът се остави да го свалят и да му съблекат горната бяла дреха, па се обърна, изгледа насъбралите се, поприглади червеникавата си брадичка, наежи се, кимна с глава и влезе в жилището, където го канеше превитият като подкова писар.
Кабриолетът се отдалечи, а селяните пак се натрупаха около масата, като смятаха, че веднага ще започне събранието. Но мина доста време, а началникът не се показваше; из стаите на писаря се чуваше дрънкане на стъкла, чуваха се смехове и някакви миризми се носеха оттам, та чак дразнеха ноздрите.
И понеже на хората вече им омръзна да чакат, па и слънцето прежуряше все по-силно, някои отиваха набързо към кръчмата, но кметът се развика:
— Не се разотивайте! Глоба ще има, който отсъствува!…
То се знае, че все още се въздържаха да псуват, но все по-стръвно и нетърпеливо поглеждаха към прозорците на жилището на писаря, понеже някой отвътре ги затвори и заслони.
— Срам ги е да плюскат пред хорските очи!
— По-добре! Че всеки тук отвънка само преглъща на вятър лигите си! — обаждаха се някои.
От ареста, който бе наред с канцеларията, се разнесе жално и проточено му чене, а след малко излезе разсилният и теглеше за въже едно едро теле, което с все сила се дърпаше. Но изведнъж телето го шибна с глава, та човекът се строполи наземи, пък то навири опашка, побягна и прах се вдигна по него.
— Дръжте го! Дръжте крадеца!
— Сипи му солчица под опашката, то ще се върне!
— Какъв юнак, избяга от ареста, па отгоре и опаш навири на господин кмета!
Така си приказваше народът и се смееше с разсилния, който тичаше след телето и едвам с помощта на помощник-кметовете можа да го вкара в двора. Още неотдъхнали си от това гонене, и кметът заповяда да изметат ареста, като сам той наглеждаше, внимаваше и усърдно помагаше, от страх да не би тъй някак началникът да пожелае да назърне там.
— Кмете, трябва сега малко да прекадиш с тамян, че може да подуши какъв арестантин е имало вътре.
— Не бойте се вие, след водката не ще може никак да подуши.
Тук-там подмятаха по някоя острота, та кметът святкаше с очи и стискаше зъби, но най-сетне им се втръснаха дори и шегите, а така им омръзна да чакат на слънце и гладни, та всички вкупом тръгнаха към дърветата, без да гледат забраната на кмета. Само Гжеля му рече:
— Народа не е куче и няма да дойде при краката ти, ако ще би до довечера да викаш! — И доволен, че се махнаха от очите на стражарите, той пак се завъртя между хората и всекиму поотделно напомняше как трябва да гласува.
— Само да не се боите! — добавяше той. — Правото е наше! Каквото решим, това ще бъде; каквото народа не ще, никой не може да го принуди да го направи!
Но още не успели да се понаместят в сенките, нито да си похапнат нещичко, помощник-кметовете завикаха, а кметът дотърча и закрещя:
— Началника излиза! По-скоро елате! Започваме!
— Намирисал се на хубаво ядене, та сега го не сдържа! Ние много не бързаме! Нека почака!
Тъй бърбореха ядосано те и бавно се събираха пред канцеларията.
Помощниците застанаха начело на своите села, а кметът седна отстрани до масата с помощник-писаря, който си човъркаше носа и подсвирваше на уплашените от вдигнатата врява гълъби, които хвръкнаха от покрива и закръжиха като шумен бял облак.
— Молчать — кресна изведнъж един от изправилите се на прага стражари.
Всички очи се насочиха към вратата, от която обаче излезе само писарят с книжа в ръка и се промъкна към масата.
Кметът дрънна звънчето и рече тържествено:
— Започваме, драги селяни! Тихо там, модличани! Господин секретаря ще прочете за училището! Слушайте внимателно, та всеки да разбере каква е работата!
Писарят сложи очилата си и зачете бавно и изразително.
Чете той доста длъжко при пълна тишина, когато някой извика:
— Нищо не разбираме!
— На наш език да се чете! Не разбираме! — откъснаха се много гласове.
Стражарите взеха да оглеждат внимателно събранието.