— Думат ми хората да подам тъжба… но…
— Подай. Ще ти кажа дори къде се пишат тъжбите и на писаря ще платя.
— Ама мисля си, с добром ще се погодим… — извъртя хитро ковачът.
— Така си е, щом не с война, тогава с мир.
— Ти сам знаеш това.
— Не ми трябва с тебе ни война, ни мир.
— И всякога казвам на жената, че стария е за правото.
— Всеки е за правото, комуто е потрябвало, а на мене не ми трябва, защото нищо не съм ти длъжен — каза той твърдо, та ковачът омекна, понеже така нищо нямаше да постигне, и като че старият нищо да не бе му рекъл, добави най-спокойно и с молба:
— Да пийнем нещо, ще почерпиш ли?
— Ще почерпя, защо да не почерпя, най-добрия ми зет щом иска, ако ще би и цяло кило — рече на подбив Борина, като влезе в кръчмата на ъгъла. И Ямброжи бе там, но не пиеше, а седеше някак омърлушен и тъжен.
— Болят ме кокалите, като че ли ще вали — рече Ямброжи.
Пийнаха по чаша и по две, но мълчешката, защото и двамата бяха доста ядосани един на друг.
— Пиете като на погребение! — обади се Ямброжи, сърдит, че не го поканиха, тъй като от сутринта нищо не бе глътнал.
— Как да приказваме, тъста ми толкова много е продал днес, та трябва да мисли кому да даде парите с лихва…
— Мачей! Тебе думам, Мачей, че господ…
— За когото съм Мачей, Мачей съм, а ти ме остави на мира! Я го гледай ти него! Приятелство между свиня и свинар — разсърди се здравата Борина.
А ковачът гаврътна две големи чашки и рече тихо:
— Кажи, дядо, ще дадеш ли, или не!
— Казал съм; няма да го занеса в гроба със себе си, а по-рано нито морга не давам. Няма да се оставя вие да ме водите за носа… още са ми мили една-две години на света.
— Тогава вместо земя — пари…
— Казах, нали чу?
— За трета жена се оглежда, та ще ти гледа той деца — прошепна Ямброжи.
— Па не е лъжа.
— Воля ми е, ще се оженя. Ще ми забраниш ли? — каза той троснато на ковача.
— За забрана не мога да ти забраня, ама…
— Река ли, още утре изпращам годежари.
— Изпрати, няма да ти преча! Дай ми барем телето, дето остана от Червенуша, па и аз ще ти помогна. Имаш си ти ум, разбираш какво ти е най-добре. Неведнъж и не дваж съм думал на жената, че на тебе ти трябва жена, за да не се разсипва имота…
— Думал ли си това, Михале?…
— Да не стана оттук, ако… Думал съм. Всекиго в село съм съветвал кому какво е потребно, та не знам ли на тебе що е нужно!
— Лъжеш, шмекер такъв, та чак прах се вдига, ама ела утре заран, ще ти дам телето; нали ме молиш, ще ти го дам; а то ако искаш да се съдиш с мене, ще ми вземеш ланските цървули, дори нещо по-долно…
Пийнаха още, вече заръча ковачът, па покани и Ямброжи, който на драго сърце седна при тях и захвана да разказва весели историйки и все пиперлии, та час по час избухваха в смях.
Не се веселиха дълго, защото всеки бързаше да си отиде при своите, па и различни работи имаха; разделиха се с миром, но един другиму не си вярваха колкото на върха на нокътя, защото си познаваха и зъбите, и се пронизваха с погледи като през стъкло.
Само Ямброжи остана да чака приятели и познати да му поръчат някое шишенце, защото и мухата е доста на кучето, когато няма кой да му хвърли кокал с месо. А обичаше хубавичко да си пийне, но сам да си заръча не беше тъй лесно, па и няма нищо за чудене — той беше само клисар.
И панаирът беше вече към края си.
По пладне блесна слънце, но само като че някой с огледало го прекара по света, и веднага се скри зад облаците. Надвечер притъмня, повлякоха се облаци ниско до покривите на къщите и дребен дъжд заръмя като през сито. Изпоразотидоха се набърже — всеки бързаше да стигне у дома си, преди да мръкне, и да избегне по-силния дъжд.
И търговците бързо-бързо разтуряха сергиите си и товареха стоката на коли, защото дъждът се засилваше и ставаше по-студен.
Тежка и влажна мрачина бързо падаше.
Градчето опустяваше и утихваше.
Само просяци божуваха тук-там изпод стените и из кръчмите се разнасяха викове и препирни на пияни.
Боринови си тръгнаха чак на мръкване; всичко докарано изпродадоха, понакупиха това-онова, направиха добър панаир, дето се вика. Антек шибаше конете и тъй караше, че калта пръскаше изпод тях, па и малко хладно стана, и пийнали бяха здравата. Старият, такъв скъперник, комуто грош се свидеше да даде, днес ги гощава и с ядене, и с пиене, и с добра дума за чудо.
Мръкна се хубаво, когато дойдоха до гората.