— Бясно куче, бясно куче!
А кучето посред хората като по внезапно проправен път припка с изплезен език право към Исуса Христа.
Не се изплашил господ, не… познал той, че това е същото куче от гората, разгънал светата си дреха и казал на кучето, което веднага се спряло:
— Ела тук, Бурек, тук си на по-безопасно място, отколкото в гората.
Покрил го с дрехата си, прострял ръце над него и казал:
— Недейте го убива, хора, защото и то е божие създание, злочесто е, гладно, гонено и безстопанствено.
Но селяните почнали да викат, да се кълчат, да бърборят недоволно и да удрят с дървета по земята: че то било диво и бясно животно, отмъкнало им толкова много гъски и овце, че постоянно прави пакости, па и на човека не прощава, ами веднага със зъбите… че никой не излиза на полето без тояга, защото от този дявол нямало никаква сигурност… че непременно трябвало да бъде убито…
И искали да го вземат насила изпод дрехата на Исус Христос и да го убият.
Исус Христос се разгневил и викнал:
— Не го закачайте! От кучето се боите, негодници и пияници такива, а от бога не се боите, а?…
Те отстъпили, защото го рекъл много строго, а Исус Христос им казва по-нататък, че са негодници, че са дошли за черковна служба, пък само пият по кръчмите, обиждат бога, не се покайват и са проклетници, мъчители едни на други, крадци, безбожници и няма да им се размине божието наказание.
Свършил Исус Христос, подигнал тоягата си и искал да си отиде…
Но народът го вече познал, че като паднал пред него на колене, че като ревнал да плаче, че като замолил…
— Остани при нас, Исусе, остани, господи Исусе Христе, остани! Ще ти бъдем верни като това куче… ние сме пияници, безбожници, лоши хора сме, но остани!… Накажи ни, бий ни, но остани!… Сироти изоставени сме ние, хора без господари… — И така плакали, така му се молили, така му целували ръцете и светите нозе, че той се смилил и останал още малко при тях, поучавал, опрощавал и благословил всичко.
А после, когато си вече тръгнал, им казал:
— Правило ли ви е зло кучето? Отсега нататък ще ви служи. И гъските ви ще пази, и овцете ще прибира, пък ако някой се забрави — и на имота, и на добитъка приятел и пазач ще бъде. Само го тачете и не го измъчвайте.
И си отишъл Исус по широкия свят.
Обърнал се и погледнал — Бурек седи там, където го отбранил.
— Бурек, върви с мене, какво, сам ли ще останеш, глупако?
И тръгнало кучето и вървяло навсякъде заедно с Исуса и толкова мирно, толкова бдително, толкова вярно, като най-добрия слуга.
И навсякъде вече заедно вървели.
И през гори, и през води — по цял свят.
А неведнъж и глад бивал. Тогава кучето било птица някаква ще намери, било някоя гъска или агне ще донесе и си живели тъй задружно.
А много често, когато измореният Исус почивал, Бурек отпъждал лошите хора или дивите зверове и пазил господа наш…
Като настанало време мръсните евреи и жестоките фарисеи да заведат Исуса на мъчение — Бурек се хвърлил върху всички и започнал да хапе и да го защищава, колкото могло, милото бедно куче.
А Исус, натоварен с дървото, което носел към мястото на светото си мъчение, му рекъл:
— Съвестта им повече ще ги гризе… а ти нищо не ще можеш да им сториш…
И като окачили измъчения на кръста, Бурек приклекнал и почнал да вие…
… на другия ден, когато всички хора се разотишли, когато ги нямало нито пресвета Богородица, нито апостолите… останал само Бурек…
… току лизал свещените, пробити с гвоздеи умиращи Исусови краченца и вил… вил… вил…
… а когато настанал третия ден… събудил се Исус Христос и гледа — няма никого при кръста… само Бурек жално скимти и се свива до нозете му…
… и пресветия наш Исус Христос го погледнал умилно в оня час и при последното си издихание рекъл:
— Ела с мене, Бурек!…
И в същия миг кученцето издъхнало и тръгнало с господа.
Амин.
— Както ви казах, така си е било, мили хора! — рече той с умиление, като свърши, па се прекръсти и тръгна нататък, където Ханка му бе вече наредила за спане, че беше много уморен.
Глухо мълчание обзе къщата. Всички мислеха за тая чудна история, а някои от момичетата като Ягуша, Южка и Настка бършеха крадешком очите си, защото участта на Исус и случаят с Бурек просто ги покърти. А това, че се намерило на света такова куче, което било по-добро от човеците и по-вярно на Исус, накара всички доста да се позамислят… И полека започнаха да правят и някои забележки и да се чудят на това божие нареждане. Само Ягустинка, която слушаше внимателно, вдигна глава, засмя се и рече на подбив: