— Ех… остана малко на зелището, ама сега не може да се кара — отговаряше спокойно старата и следеше с поглед Ягна, която мотаеше до прозореца с мотовилка прежда на гранчета и тъй хубава беше днес, че кметът, още млад човек, я поглеждаше с лакоми очи, но най-после започна:
— Такъв валеж, кал и тъмнило, та рекохме с Шимон да се отбием у вас; посрещнахте ни както трябва, гостихте ни с добра дума, та навярно и ще си купим нещо от вас, майко…
— Всякъде може нещо да се купи, стига да подири човек…
— Право каза, майко, само че ние няма да дирим, защото ни се струва, че най-добре е оттука да купим.
— Купувайте тогава — извика тя весело.
— Юницата например бихме искали да купим.
— Хо-хо, скъпа е! С каквото и да е въже не може да се поведе!
— Имаме въже от осветено сребро, и змей да е, пак не ще го скъса!… Е, много ли искаш, майко? — И той почна да вади от джоба си бутилката…
— Много ли?… Не е лесно да се каже! Млада е, деветнайсетата година напролет ще свърши, добра е и работна, та още някоя година може да остане при майка си…
— Ялова ще остане… защото без приплод, ялова…
— Други и при майка си зачеват — пошепна Шимон.
Кметът се разсмя с глас, а старата само светна с поглед и рече бързо:
— Подирете си друга, моята може и да почака.
— Защо да не може, ама няма да намерим по-снажна и с по-добра майка!
— Каза го пък и ти!
— Вярвай мене, кмета, какво ще ти кажа… — И той измъкна чашата, изтри я с полата на клашника си, наля арак и рече важно: — Слушай добре, Доминиковице, какво ще ти кажа: аз съм чиновник човек и моята дума не е като птичка, дето ще писне, изчурулика и толкоз ще я видиш после! И Шимон знаят хората кой е, не е някой нехранимайко, а селски стопанин, баща на челяд, помощник-кмет… Прави сметка само какви хора са ви дошли и за какво, прави сметка!
— Знам, Петре, и внимавам.
— Ти си умна жена и знаеш, че рано-късно Ягуша трябва да излезе из тоя дом, на свое да отиде; още господ Исус Христос е наредил така, че бащите отглеждат децата не за себе си, а за хората.
— Ех, истина, истина, ти, майко,
— Така е на тоя свят, така ще си и остане. Да пийнем поне по капка, а, майко?
— Та знам ли?… Няма да я насилвам… а, Ягушо, ще пийнеш ли?…
— Та знам ли и аз… — изскимтя Ягуша, като извърна зачервеното си лице към прозореца.
— Послушна е! Кроткото агне от две майки суче… — добави важно Шимон.
— Тебе чака тя, майко!
— Пийнете, да ви е здраве, но не сте казали още кой е той — рече тя, защото не е по обичая да знаят отнапред, а да научат от годежарите.
— Кой? Самия Борина! — извика кметът, като гаврътна чашата.
— Стария! Вдовеца! — извика тя божем разочарована.
— Стар! Не хули бога! Стар, ама наскоро за дете го съдиха!
— Вярно е, само че не било негово.
— То се знае! Такъв господар ще тръгне с коя да е! Пий, майко…
— За пиене то лесно, само че е вдовец, па старият скоро ще си отиде, където всички, а после?… Децата му ще изгонят мащеха си и…
— Мачей каза, че няма да мине без припис… — промърмори Шимон.
— Навярно преди сватбата!
Годежарите млъкнаха, след малко кметът наля отново чашата и се обърна с нея към Ягна.
— Пийни, пийни, Ягушо! Тъкмим ти мъж като дъб, господарка ще бъдеш и стопанка — първа в селото… хайде, тебе чакаме, Ягушо, не се срамувай…
Тя се колебаеше, червенееше, завръща се към стената, но най-сетне, като закри с престилката лицето си, отпи малко от чашата и остатъка изля на пода…
Тогава чашата изреди всички. Старата сложи хляб и сол, а после и пушена суха колбаса за мезе.
Пийнаха два-три пъти по ред, та очите на всички светнаха и езиците се развързаха. Само Ягна избяга в килера, понеже, кой знае защо, се разплака силно и чак през стената се чуваше хлипането й.
Старата поиска да отърчи при нея, но кметът я задържа.
— И телето реве, когато го отбиват от майка му… това си е така. Няма да иде бог знае къде, нито в друго село. Абе то ще й се радваш после… Нищо лошо няма да й бъде, ти мене, кмета, вярвай, като ти думам…
— Ех… току съм си мислила само внучета да дочакам да им се порадвам…
— Не бери грижа, още преди жътва ще имаш първото…
— Само господ знае отнапред, а не ние грешните! Ето, запихме… ама на мене някак ми е жално като на погребение…