— Същото и аз му рекох, защото искаше да се залети след тебе…
— Да ме бие ли?… Бих му теглил един бой като на лелиния му син, който още от жътва лекува ребрата си… — извика Антек и взе да слага слама в сламорезачката.
— И това му казах… — добави скромно ковачът и хитро се усмихна.
— Ще си поразчистя аз сметките с него, та ще ме запомни… големец такъв, чиновник!…
— Фукльо и толкоз, зарежи го. Намислил съм нещо, затова дойдох при тебе… Това трябва да стане така: след пладне ще дойде моята и с нея ще идете да се разберете точно и ясно със стария… Няма полза нито от ядосване, нито от плачове из ъглите, трябва да се иде при него и направо да му се каже как стои работата… Излезе или не излезе нещо от това, но трябва да му се каже всичко…
— Какво има за казване, като вече е направил приписа!
— И със злом няма да се оправи! Вярно, приписа е направен, но дорде е жив той, все може да се отнеме, запомни добре това, ето защо не трябва да му се противиш. Нека се жени, нека си има и той радост.
Антек пребледня при тия думи и така затрепера, че престана да реже.
— На това ти явно не се противи, а одобрявай и казвай, че всичко добре прави и приписа — воля му било, направил го… само останалото да обещае на нас — на тебе и на моята, и пред свидетели! — добави той хитро.
— А Южка и Гжеля? — попита без желание Антек.
— Тяхното ще се заплати! Та Гжеля малко ли е взел! Не праща ли му току-речи всеки месец в казармата? Ти мене слушай само, направи, както аз ти казвам, па няма да изгубиш. Аз смятам, че така ще тръгне, че всичко ще си бъде наше…
— Още кон не видял, и крака размахва…
— Ти мене слушай… той само да обещае пред свидетели, да има за какво да се заловим после… Има още съд и правда на тоя свят, не бой се ти. А има още едно място, за което можем да се закачим, нали има земя, наследство и от майка ти?…
— Чудо голямо, четири морги — на мене и на жена ти…
— Но нито на тебе, нито на жена ми го е дал! А толкова години го сее и прибира дохода му! Ще ви заплати той добре за това — и с лихвите. Пак ще повторя — не му се противи за нищо, одобрявай, иди му на сватбата, не скъпи добрата дума и ще видиш, ще го наредим ние него… Па ако не ще с добром, съда ще го оправи… С Ягуша добре се знаете… то и тя би могла да ти помогне нещичко… ти само й кажи за това… тя още по-добре би могла да склони стария на наша страна… е-е, съгласен ли си?… че трябва вече да си ходя…
— Съгласен съм! Само махай се по-скоро, да не ти смърля мутрата и да не те изхвърля из вратата! — процеди през зъби Антек.
— Какво те прихванаха, Антек, какво? — рече изплашено ковачът, защото Антек остави резачката и тръгна към него блед и със страшни очи.
— Юда такъв, крадец! — бълваше той ругатни с разпенена злоба, та ковачът се вдигна и побягна с всички сили.
— Дали не му се побърка ума? — мислеше си той вече на пътя. — Ами как, добре го посъветвах… а той?… Щом е тъй глупав, нека иде другаде да си изкарва хляба, нека го изгони стария, дори ще помогна за това… но, така или иначе, имота няма да изпусна… Значи, такъв си ти! Мутрата искаш да ми смърлиш, из вратата да ме изхвърлиш, че исках да споделя с тебе… че дойдох с добра дума като при брат! Значи, такъв си! Ах, ти би желал всичко само на тебе да бъде! Да имаш за взимаш! Изюди ме ти мене да кажа що мисля, но и аз ще те наредя тебе, сине майчин, та тригодишна треска ще те тресе! — Той ставаше все по-яростен, просто побесняваше, че Антек е узнал неговите намерения и вече е готов да го издаде пред стария. От това най-много го беше страх.
— Трябва да се предвари това! — реши веднага ковачът и въпреки страха от Антек върна се пак у Боринови.
— Тука ли е господаря ти? — попита той Витек, който беше пред къщи и замеряше с камъчета плуващите по вира гъски.
— Как да е тук! Нали отиде у воденичарите да калесва за сватба…
„Ще отида отсреща, може и да се срещнем!“ — помисли си той и тръгна към воденичарите, но като мина край дома си, отби се и каза на жена си да се премени и щом ударят камбаните за обедня, да заведе децата у Антекови.
— Той вече ще ти каже какво да правиш!… Сама нищо няма да правиш и недей да обмисляш, защото си глупава, само ако стане нужда, разреви се, прегърни краката на баща си и искай… па добре слушай какво ще ти каже той и какво ще говори преди това Антек…
Доста време я учи, като гледаше през прозореца дали старият не се вижда на моста.
— Ще назърна във воденицата да видя смлели ли са просото. — Не му се чакаше у дома.