— Не държа много на това — избухна Ягна, вече изгубила търпение.
— Защото си млада и глупава… Я погледни само по селото, по хората, ще видиш тогава за какво се карат, за какво работят, за какво се грижат! Само за земя, за имот! Добре ли ще ти е без една леха нива, без тая свещена земя, а? Не те е създал тебе господ за людска работа и за сиромашия! А за какво цял живот съм тичала? Само за тебе, Ягушо! И сега ще остана сам-самичка, като гол пръст!
— Нима момчетата ще идат някъде? Те нали остават…
— Толкова радост от тях, колкото от вчерашния ден! — извика старата и се разплака. — А и със заварениците трябва да се спогаждаш! — добави тя, като изтриваше очите си.
— Южка е добро момиче, Гжеля няма да се върне скоро от войската… а…
— От ковачите трябва да се пазиш — продължи след малко майката.
— Та те нали много се погаждат с Мачей…
— Ковачът крои нещо! Но ще го следя аз… Най-зле стои работата с Антекови, защото не искат да се погодят… и свещеника искаше вчера да ги помири… не пристанаха…
— Защото Мачей е като някое зло куче, та ги изгони из къщи! — изкрещя страстно Ягна.
— Що думаш, Ягушо, що думаш? Та нали Антек най-много е бъбрал против тебе, и земята искал да отнеме, и се заканвал, и те чернел, дето не може да се изкаже.
— Антек ли да е против мене? Излъгали са те, мамо, езиците им мръсни дано изсъхнат…
— Па защо държиш неговата страна, а?… — попита строго майка й.
— Защото всички са викнали по него! Аз не съм просяшко куче, което се мъкне след всекиго, стига само хляб да му подхвърлят! Виждам добре, че лошо му правят…
— Ти може би и приписа да му повърнеш, а?
Но Ягна не успя да отговори, защото сълзите като порой рукнаха от очите й и тя се втурна в килера, притвори подире си вратата и дълго плака с глас…
Доминиковица не й пречеше, но нова грижа се промъкна в нейното сърце… само че нямаше време да се размисля… Йевка дойде, момчетата се протягаха пред отвода, трябваше да се поразтреби и да се направят последните приготовления.
Слънцето се вдигна и денят бързо тръгна напред.
Студът през нощта не беше малък, та локвите по пътищата и бреговете на вира се бяха сковали от лед, а по слабо замръзналия неравен път се подхлъзваха по-леките говеда.
Ставаше вече топло. Зад плетищата и по сенките още се сивееше сланата, но от стрехите като лъскави маниста падаха капки, а по мочурливите места се издигаха пари като дим. Въздухът бе тъй прозрачен, че полето наоколо се виждаше като на длан, а горите сякаш се бяха толкова приближили, че дори и отделни дървета можеха да бъдат разпознати…
На синьото и ниско небе нямаше нито едно облаче.
Но не изглеждаше да е на хубаво време, защото враните се блъскаха около къщите и петлите пееха.
Неделен ден беше и макар че камбаните още не биеха за черква, из селото шумеше като в кошер. Половината село се тъкмеше за сватбата на Борина с Ягна.
От къща до къща през осланените градини протичваха момичета със снопчета панделки, с вълненици и разни други премени…
По къщите бе голяма шетня около приготвяне, пробване и пременяване. Често имаше отворени прозорци и врати и от тях се чуваха радостни гласове, дори и сватбени песнички.
И в дома на Доминиковица настана също такова бързане и бъркотия, както обикновено бива в такъв ден!
Къщата беше наскоро белосана и макар че варта бе малко опадала от влагата, пак се виждаше отдалече, защото бе и накичена със зелено като на Великден. Момчетата още вчера набучиха под стряхата, по цепнатините из стените и където можеха смърчови клони, а целия път от портата до къщата посипаха с борови и елови листа, та миришеше като в иглолистна гора пролетно време.
И вътрешната наредба бе чудесна.
От другата страна, където беше склад на покъщнината, бумтеше силен огън и Йевка воденичарската заедно с Ягустинка и други съседки готвеха вече.
От първата стая пък пренесоха всичката ненужна покъщнина в килера, останаха само иконите и картините, а момчетата наредиха покрай стените яки лавици и дълги маси. И стаята бе наново белосана, измита, а огнището заслонено с нова небесносиня завеска. По потона и гредите, почернели вече от старина, Ягуша беше налепила обилно шарени книжни изрезки. Мачей бе донесъл от града цветни хартии и тя изряза от тях колелца с ресни, цветчета, разни чудесии, като например: кучета гонят овцете, а овчарят гони пък тях с тоягата или цяло шествие със свещеник, с хоругви, с икони… и разни други неща, дето е мъчно да се запомнят, и всичко тъй сполучливо и хубаво като живо, та хората се чудеха вчера при плетенето на невестата. Тя беше майстор не само на такива неща, а на всичко, каквото си помислеше или погледнеше… и нямаше в Липци къща без тези нейни изрезки…