Дори на отвода бе страшна навалица, навлизаха и към другата страна на къщата, та Йевка ги гонеше, защото бързаше с вечерята, от която вече се носеха приятни миризми и дразнеха много носове.
Младежта излезе пред къщи, към портата и под стряхата. Нощта бе студена, тиха и посипана със звезди, те се разхлаждаха и весело се забавляваха, дори всичко се тресеше от смехове, крясъци и тичане, защото мнозина се гонеха по градината, а старите им викаха през прозорците:
— Цветя ли търсите? Да не направите там в тъмното друга някоя пакост, ей, момичета!
Но кой ги чуваше?
А в първата стая Ягуша с Настка Голембова ходеха хванати през кръста, постоянно избухваха в смях и си шепнеха нещо на ухо. Шимек, по-старият син на Доминиковица, ги наблюдаваше, не спущаше очи от Настка и току се приближаваше към нея да я черпи с водка, усмихваше й се и я заприказваше.
Ковачът, облечен празнично с черен клашник и измъкнати върху ботушите панталони, се мушкаше твърде живо, навсякъде биваше, пиеше с всички, канеше, черпеше, разговаряше и пак изчезваше, така че рижото му чело и луничаво лице можеха да се видят всеки миг на друго място.
Младите танцуваха няколко пъти, но късичко и не с голямо желание, защото поглеждаха за вечерята.
По-старите пък разговаряха, а кметът, който бе вече пиян, приказваше все по-високо, перчеше се, удряше с пестницн по масата и нареждаше:
— Кмета ви казва това, да знаете! Чиновник съм, дойде ми писмо със заповед да свикам събрание на народа и да вземем решение за по някой грош на морга за училище…
— Ти, Петре, можеш да решиш и по десет гроша за себе си, а ние и грош няма да дадем!
— Не ще дадем! — изрева някой.
— Тишина трябва да се пази, когато говори длъжностно лице…
— Нямаме нужда от такова училище! — каза Борина.
— Не ни и трябва — повториха в едно гърло други.
— Ха… във Воля има училище; три зими ходиха децата ми там и какво?… Не могат дори една молитва да прочетат в книгата… по дяволите такава наука!
— Майките им да ги учат на молитви, училището не е за това, аз, кмета, ви казвам.
— А за какво? — вресна един воленчанин, като се надигна от пейката.
— Аз, като кмет, ще ви кажа на вас, само добре слушайте… сега, първо на първо… — но не се доизказа, защото Шимон кряскаше пред цялата маса, че евреите вече маркирали продадената гора и щели да секат, чакали само да замръзне и сняг да падне, та да могат с шейни да возят.
— Нека си маркират, а за сеченето ще почакат — рече Борина.
— На комисаря ще се оплачем.
— Не, комисаря винаги държи страната на дворнина, ами ние да станем всички и да разгоним секачите.
— Да не позволим ни корен да отсекат.
— Да се оплачем в съда!
— Я да чукнем чашите, Мачей, сега не е време за съвещания! Когато човек е пиян, той може дори пред господ сила да продава! — рече воденичарят, като наливаше. Не му се харесваха тия разговори и заплашвания, понеже се беше сговорил с евреите да бичи материала им на своята стружня при воденицата.
Пийнаха и станаха, защото домашните започнаха да приготвят трапезата за вечеря, като принасяха и слагаха на масите нужните прибори.
Но стопаните не оставиха гората, ами как, жива рана беше това за тях, та се събираха накуп и като поснишиха гласове пред воденичаря, съветваха се и се сговориха да се съберат у Борина и да вземат някакво решение… но не довършиха, защото влезе Ямброжи и застана право при тях. Закъснял беше, защото бе ходил със свещеника при болен чак през две села в Кроснова. И за да настигне другите, се залови бързо да пие… но не успя, тъй като старите жени запяха в хор:
Шаферите вдигнаха шум откъм пейките и отвърнаха:
И почнаха полека да идват и да сядат на трапезата.
Разбира се, на предно място — младоженците, а след тях от двете страни по-видните, по достойнство, заможност и по старшинство, та чак до шаферките и децата — и едва се събраха, макар че трапезата бе покрай целите три стени.
Не седнаха само шаферите, че трябваше да прислужват, и музикантите.
Разговорите утихнаха, органистът, застанал прав, четеше на глас молитва — само ковачът повтаряше след него, защото поназнайваше латински. След това пиха по чашка за здраве и за вкусно ядене.
Готвачките и шаферите почнаха да внасят грамадни паници с гозби, от които се вдигаше пара, и припяваха: