А при втората гозба:
Музикантите пък седнаха до огнището и свиреха разни тихи песнички да е по-сладко на гостите.
Хранеха се прилично, бавно, почти мълчаливо, рядко някой подхвърляше някоя дума, само мляскане и стържене на лъжици изпълваше стаята. И когато позаситиха пръв глад, ковачът отново пусна бутилката в ход, а другите започнаха да си приказват тихичко и да се пообаждат един другиму през трапезите.
Само Ягуша като че ли нищо не яде, напразно Борина я канеше, напразно я обхващаше през кръста и я молеше като дете; каква полза, като не можеше едно късче месо да преглътне, беше страшно изморена и разгорещена — само дето от студената бира попийваше и току разглеждаше по стаята и се вслушваше от време на време в шепненето на Борина:
— Ягушо, доволна ли си? Хубавице моя! Не бой се, Ягушо, добре ще ти е при мене, и у майка ти не е било по-добре… Господарка ще бъдеш, Ягушо, господарка… ще ти взема момиче, та да не се измъчваш много… ще видиш! — казваше й тихичко Борина и я гледаше любовно в очите, без да обръща внимание на другите, които дори с глас му се смееха.
— Облизва се като котарак на сланинка.
— Па и тя охраненичка като грудка!
— Върти се стария и драще с крака като някой петел!
— Ще си отземе, ще си отземе, синеца! — викаше кметът.
— Като куче в мраз — процеди иронично старият Шимон.
Заляха се в смях, а воденичарят чак падна на масата и блъскаше с пестници от удоволствие.
Готвачките пак запяха:
— Ягно, я се наведи да ти кажа нещо! — рече кметът, па се наведе зад Борина, защото седеше досам него, и я щипна за хълбока. — Па да ме поканиш да кръщавам! — рече със смях и лакомо я разглеждаше, защото страшно му се харесваше.
Тя силно почервеня, а жените избухнаха в смях и продължиха да се шегуват, да съветват и да казват уместни шеги как да се отнася с мъжа си.
— Па всяка вечер нагрявай на огъня юргана.
— Най-главното, тлъстичко му давай да яде, та да има сила…
— И му се гали, честичко през врата го прегръщай.
— И с кротом, та да не усети къде ще го заведеш! — казваха една през друга, както обикновено правят жени, когато си пийнат и се развържат езиците им.
Къщата чак се тресеше от смях, а те тъй се отпущаха, че воденичарката ги смъмра да се съобразяват с момичетата и децата, органистът също твърдеше, че е голям грях да се сее развала и да се дава лош пример.
— Защото — продължаваше той — Исус Христос и светите апостоли са казали — ей с такива букви е писано по латински в книгите, — че по-добре е да убиеш, отколкото да поквариш, че като поквариш невинното, все едно, че го правиш на самия мене; тъй пише в свещеното писание — защото неумереността в пиене, в ядене, както и в дело, строго ще бъде наказана, това ви казвам, драги хора. — Той бъбреше неразбрано, защото бе вече доста чашки метнал…
— Духача на органа, синеца, ще забранява на хората да се веселят.
— Търка се край свещеника, та мисли, че е светец!
— Да си запуши ушите, като не иска да слуша! — носеха се враждебни гласове, понеже в селото не го обичаха.
— Днеска е сватба и не е грехота да се повесели, да се посмее човек и да се порадва, аз, кмета, ви казвам това, драги хора.
— Например и Исус Христос е ходел по сватби и е пиел вино… — подхвърли Ямброжи сериозно, но тихо, защото бе вече пиян, па като беше на края на трапезата, при вратата, никой не го и слушаше. И разприказваха се всички, захванаха да се смеят и да чукат чашките и все по-бавно да ядат, за да се наядат хубавичко. Мнозина вече поотпущаха ремъците и се протягаха, за да сместят повече.
Готвачките пак дойдоха с нови чинии и пееха:
— Е, е, отсрамиха се — захваляха хората.
— То се знае, към хиляда злоти чини сватбата…
— Има защо, не й ли приписа шест морги!
— За тая несправедливост към децата се веселят.
— А Ягна стои като някой немтур.
— Затова пък Мачей святка с очи като див котарак.
— Като гниляк, като гниляк, драги мои!
— Тепърва има той да плаче.