— Не е от тия, дето плачат… по-скоро тоягата ще побарва.
— Това рекох и аз на кметицата, когато ми каза за годежа.
— А тя защо не дойде днеска?
— Как може, всеки ден чакаме да роди…
— Ръката ми да отрежат, ако в скоро време Ягна не вземе да тича след ергените, щом почнат да свирят музиките в кръчмата.
— Матеуш това и чака.
— Хайде пък ти?
— Разбира се! Вавжоновица нали слушала какво е приказвал в кръчмата.
— Дали не са го канили и той да свири?
— Старият искал, ама Доминиковица била против, нали всички знаят какво е имало помежду им…
— Всеки казва, ама кой е видял?
— Дрънкат си на вятъра!
— Ами Бартек Козела ги видял пролетес в гората.
— Козела е крадец и лъжец, Доминиковица го съди за свинята, та от яд приказва.
— И други имат очи, та виждат, имат…
— И не ще излезе на добре тая работа, ще видите… мене ми е все едно, ама ми се чини, че и Антек, и децата пострадаха, затова няма да мине без наказание.
— Така си е, господ забавя, ама не забравя…
— За Антек също споменаваха, че ги виждали заедно тук-там да си приказват… — Жените понижиха гласове и все по-злобно и немилостиво говореха и одумваха цялото семейство, като не пощадиха и старата, а съжаляваха най-много момчетата.
— Нима това не е грехота! Момчета мустакати, Шимек вече има поне трийсет, а не му дава да се жени, от дома навънка не го пуща и само го мъчи с това-онова.
— Па и срамота е, толчави мъже, а всички женски работи да вършат…
— Да си не цапа ръчичките Ягуша!
— А могат да се женят, по пет морги имат!
— Толкова моми в селото…
— А ваша Марциха най-отдавна чака, и нивите ви са до Пачешовите!
— Ти по-добре гледай своята Франка да не дочака нещо от Адам!
— Дъртата е проклетница, то се знае, ама и момчетата са си такива пипкави и повлекановци.
— Толчави момчета, а не смеят да се пуснат от полата на майка си!
— Ще се пуснат… Шимек, гледам, днеска все се върти около Настка Голембова.
— Същия беше и баща им, помня добре, а старата на младини не беше по-добра от Ягуша!
— „Крушата не пада по-далече от корена“ — и щерката като майката!
Музиката млъкна, свирачите отидоха да се хранят отвъд, защото и вечерята се свърши.
Изведнъж утихна като в черква на пренос — но след малко разговорите избухнаха още по-силно, сякаш закипя, всички приказваха едновременно, викаха и повтаряха своето през масите, но никой никого не слушаше.
Най-сетне за по-отбраните гости принесоха греяна водка с мед и подправки, а на другите щедро сложиха водка първак и бира.
Едва ли някой обръщаше внимание какво пие, защото от челата им вече пара се вдигаше и лицата им сияеха от удоволствие. Седяха кому както беше насгода, разкопчаваха от топлината клашниците си и се облягаха на масите. Блъскаха с пестници, та чак чиниите подскачаха, ловяха се ту през кръста, ту за яките, ту за шиите и бъбреха… оплакваха си се — като брат пред брата, като християни пред истински християни и съседи…
— Лошо върви тоя свят! Ама как? Разсипва се народа и само една сиромашия…
— Чиба, псета такива… — Кучетата се давеха под масите за кокали.
… И в това е радостта, когато съседи седнат по на чашка и си поприказват, ожалят се и се поизвинят кой кому е докривял в нещо — то се знае, не за опасена нива, нито за слог преоран, защото за това вече съд съди и свидетели потвърждават кой е крив, кой прав, ами за дребни съседски разпри — я кокошки в градината ровнали, я жените се поскарали или децата се сбили, както що се случва… Нали за това е сватба — да се поспрат разприте, а братството и съгласието да виреят между хората!
— Па макар докато сватбата трае, за един ден!
— А утрешния ден сам ще си дойде! Е-ей, не ще избегнеш от орисията си, ще я избегнеш може би само в свещената земя; ще дойде, ще те хване за главата, ще сложи ярема на врата ти, ще те погне и — тегли, народе, а след това и в кръв се обливай и своето пази, не изпущай го нито за миг из ръцете си, за да не се преплетеш под колелата!
— Господ е създал човеците за братя, а те са вълци един за друг!
— Не са те вълци, не са, ами сиромашията ги кара, насъсква ги един срещу друг и ги кара да се ядат като кучета за оглозган кокал!
— Не само сиромашията, не, дявола помрачава хората, та не разбират кое е добро и кое лошо!
— Право е, право… и духа в душите им като в пригаснала жарава, докато раздуха лакомията, злината и всичките грехове!