— И не замятай мотовилите си по хората!
— Иди с Валентовица да танцуваш, две грозотила ще станете.
Йенджих само изруга нещо, улови първата, която му попадна, и я поведе, без да слуша какво дрънкаха след него.
В къщи вече танцуваха, все още бавно и сякаш без желание. Само Настка Голембова се въртеше живо с Шимек Доминиковичиния. Бяха се отнапред сговорили, та щом засвири музиката, и те се притиснаха здравата и истински и дълго танцуваха; при почивката се разхождаха из къщи, хванати през кръста, та чак сластно потреперваха, или пък весело си приказваха, смееха се високо и ходеха долепени един до друг, а Доминиковица гледаше неспокойно сина си.
Но едва когато дойде кметът — закъснял беше, че трябваше да води новобранците в града, — хората се пораздвижиха, защото щом влезе, щом гаврътна една-две чашки, започна да се разговаря с мъжете и да се шегува с „младоженците“.
— Младоженеца блед като стена, а невестата — червено сукно.
— Утре ще си приказваме…
— Бива си те, Мачей, не си оставил да мине напразно времето.
— Ами не е гъсок… няма да вземе пред очите на всички…
— И за петаче не бих се обзалагал след това! Абе то, хвърлиш ли камък в храстите, все ще изхвърчи птичка, аз, кмета, ви казвам това!
Гръмнаха в смях, защото Ягна избяга в другата стая.
И жените бъбреха каквото им дойдеше на езика.
Скоро врявата се усили и веселие обхвана душите; и кметът помогна доста за това, ама и водката направи своето. Борина не я жалеше и често пущаше в ход бутилката; и танците тръгнаха по-живо и повече двойки затанцуваха, захващаха вече да пеят, да притупват и все по-голям кръг се понасяше из къщи.
По това време влезе Ямброжи, седна веднага току до прага и с лакоми очи следеше бутилката.
— Пък твоята глава все натам се върти, където чашките дрънкат! — подметна кметът.
— Звънливи са; а който напои жаден, заслуга му се пише на оня свят — отговори важно Ямброжи.
— На̀ ти вода, мешино такава.
— Което за говедата е вкусно, то за човека е вредно! Казват: „Когото водата спаси, спасява го, а водката всекиго на крак поставя.“
— Тогава пий водка, щом си толкова пресметлив.
— Пий наздраве, кмете! Казват и това: „Кръщавай се с вода, венчавката с водка поливай, а смъртта — със сълзи.“
— Хубаво казват, пийни още веднъж…
— Няма да избягам и от трети път! Винаги пия за първата жена една чаша, а за втората две чаши.
— Защо така?
— Защото навреме умря, та да си потърся трета.
— За жена сънува, а още привечер му се склапят очите…
— И по тъмно макар, все още бих напипал с тоягата си женска кълчица!
Къщата гръмна от смях.
— Да ви сгодим с Ягустинка! — завикаха жените.
— И тя устатница, па и водката обича — добавиха други.
— Нали казват: „Работен мъж и устата жена половин свят превземат.“
Кметът седна до него, а другите заеха кой къде смогна местата по пейките наоколо, а понеже не можаха да се поберат, натискаха се прави в купчина, заеха едва ли не половината стая, без да обръщат внимание на танцуващите.
Скоро тръгнаха шеги, остроумия, приказки, весели закачки, поговорки, та чак къщата се тресеше от смехове, а най-вече приказваше Ямброжи. Измисляше, проклетникът, и лъжеше, без да мига, тъй майсторски и смешно, че си изпокапваха. От жените Вахниковица никому не позволяваше да я надприказва и първа дърдореше. Кметът също гърмеше със своя бас, доколкото му позволяваше служебното положение.
Музиката гръмна живо, младежта буйно затанцува, викаше и тупаше здраво по пода, а насядалите така весело се забавляваха, че забравяха за божия свят. Най-сетне някой съгледа в пруста Янкел. Веднага го въвлякоха в къщи. Евреинът сне шапка, разкланя се и се поздравяваше приятелски с всички, без да гледа на това, че обидните думи като камъни летяха покрай ушите му.
— Жлътко! Некръстеник! Кобилешки син!
— Тихо! Посрещнете го с нещо, дайте му водка! — викаше кметът.
— Минавах по пътя, та рекох да видя как се забавляват хората. Господ да ти дава и наддава, господин кмете, ще пийна водка, защо да не пийна — за здравето на младоженците!
Борина изнесе бутилка и черпеше. Янкел изтри с халата си чашката, сложи шапката си, изпи една и повтори.
— Остани, Янкеле, не ще сториш грях за вярата си! Хей! Музиканти, засвирете еврейския танц! Янкел да потанцува! — викаха със смях.
— Мога да потанцувам, това не е грях!