— Какво от това? Давайте напред, капитане. Друг избор няма. Пред нас е цял архипелаг — Туа Ййту. Рифове и атоли колкото щеш — по прогежение на хиляда мили. Все ще стигнем някъде.
— Тогава напред. — Капитан Дейвънпорт даде да се разбере, че смята да слезе на палубата. — Пропуснали сме Мангарева. Бог знае къде има друг архипелаг. По-добре да бях обърнал на два румба — спря той след малко. — Това проклето течение обърква всички сметки на мореплавателя. — Старите мореплаватели наричат Туамоту „Опасния архипелаг“ — каза Маккой, когато вече бяха слезли на палубата. — Наименованието се дължи донейде тъкмо на това течение.
— Веднъж в Сидней разговарях с един мой приятел моряк — намеси се Кониг. — Пътуваше с търговски кораби из тоя архипелаг. Та той ми каза, че осигуровката била осемнайсет процента. Вярно ли е?
— Маккой кимна усмихнат.
— Вярно е, само че никой не приема осигуровки — поясни той. — Всяка година собствениците спадат двайсет на сто от стойността на шхуните си. — Велики боже! — възкликна капитан Дейвънпорт. — Това значи, че животът на една шхуна е само пет години! — Той поклати унило глава и промърмори: — Опасни води, опасни води! Отново влязоха в каютата, за да погледнат голямата карта; но отровният дим ги прогони и те изскочиха на палубата, задавени от кашлица. — Това е остров Моренхаут. — показа Капитан Дейвънпорт на картата, която вече бе разгърнал на покрива на каютата. — В никакъв случай няма по-малко от сто мили до там. Сто и десет. Може да стигнем, но е много трудно — със съмнение поклати глава Маккой. — Може да изкарам кораба на брега, но може и да го разбия в рифа. Опасно място, много опасно място.
— Ще рискуваме — реши капитан Дейвънпорт и се залови да изчислява курса.
Още следобеда свиха част от платната, за да не подминат острова през нощта. При втората вахта екипажът възвърна доброто си настроение. Земята беше толкова наблизо, че на сутринта щеше да се свърши с тревогите им.
Но на сутринта не се виждаше нищо освен ослепителното тропическо слънце. Югоизточният пасат духаше сега откъм изток;и гонеше „Пирене“ със скорост девет възла. Капитан Дейвънпорт привърши изчисленията си и съобщи, че остров Моренхаут е на не повече от десет мили пред тях. „Парене“ измина тези десет мили; измина и още десет; но наблюдателите на трите мачти не виждаха нищо освен пустото, окъпано в слънце море.
— Казвам ви, че пред нас има земя — извика им капитанът от юта.
Маккой се усмихна успокоително, но капитанът се огледа като побъркан, грабна секстанта си и хвърли поглед към хронометъра.
— Знаех си, че съм прав — почти изкрещя той, след като определи мястото на кораба. — Двайсет и един и двайсет и. пет южна; сто трийсет и шест и две западна. Нали ви казах! А вие какво изчислихте, мистър Коник?
Първият помощник погледна собствените си изчисления и тихо каза:
— Двайсет и един и двайсет и пет — точно; но дължината ми е сто трийсет и шест и четиридесет и осем. Тук има чувствителна разлика…
Но капитан Дейвънпорт отмина с такова презрително мълчание неговите изчисления, че го накара да скръцне със зъби и да изругае злобно под носа си.
— Дръж под вятъра — заповяда капитанът на кормчията. — Три румба — дръж така!
После пак се залови с цифрите и започна да изчислява отново. От лицето му се лееше пот. Той хапеше мустаците си, устните, молива и гледаше числата, като че виждаше привидение. Изведнъж с резки силни движения смачка изписаната хартия в юмрука си и я стъпка. Кониг се ухили злобно и се отдалечи, а капитан Дейвънпорт се облегна на кабината и половин час не продума, отправил поглед по посока на вятъра с израз на безнадежност на
зеленото си лице.
— Господин Маккой — рязко наруши той мълчанието, — на картата е отбелязана група острови името им не е означено, — ей там на север или северозапад, на около четиридесет мили. от нас. Това са оСТровите Актеон. Какво ще кажете за тях?
— Те са четири и все ниски — отговори Маккой. — напред е Матуери — безлюден, без вход за лагуната. После идва Тенарунга. На него живееха шепа хора, но може и да са го напуснали вече. Всеки случай няма вход за кораб — само за лодка, дълбочината е един разтег. Другите два са Вехауга и Теуаю. Безлюдни, без входове, много ниски. В тази ивица няма място за „Пирене“. Ще се разбие на парчета.