Выбрать главу

След това той обясни подробно метода на Маккой.

Денят се оказа ясен, пасатът духаше упорито

от изток и „Пирене“ не по-малко упорито плаваше с девет възла. Капитанът и помощникът определиха местоположението на кораба по Сомнеровия метод

и се уточниха, на обед пак уточниха мястото и се, сравниха сутрешните наблюдения с обедните,

— Още двайсет и четири часа и ще стигнем — каза уверено капитан Дейвънпорт на Маккой. — Цяло чудо е, че палубите на старото корито все още се

държат. Но няма да оцелеят. Няма. да оцелеят. Вижте как с всеки изминал ден димят все повече и повече. И все пак палубата е яка, прясно зифтосана в Сан Франциско. Бях изненадан, когато огънят избухна и трябваше да запушим люковете. Я вижте!

Замълча и със зинала уста се вторачи в струята дим, която се кълбеше и виеше в подветрената страна на бизанмачтата, на двадесет фута над палубата.

— Отде пък се взе там? — попита той възмутено. Под тази струя нямаше дим. Промъкнала се през палубата, запазена на завет от мачтата, по някакъв каприз тя се бе оформила и ставала видима едва на тази височина. Виейки се, димът се отдалечи от мачтата и за миг се задържа над капитана като някакво злокобно знамение. В следния миг вятърът го разнесе и устата на капитана дойде в нормално положение.

— Та, както ви казвах, бях изненадан, когато запушихме люковете. Палубата беше плътно зифтосана и все пак пропущаше дим като сито. Оттогава насам все зифтосваме ли зифтосваме. Отдолу трябва да има страхотно налягане, за да изтласква толкова много дим през нея.

Следобед пак се заоблачи и времето стана дъжделиво и бурно. Вятърът току променяше посоката си между югоизток и североизток, а към полунощ „Пирене“ бе изненадан и от силен вятър откъм югозапад, който продължи да духа неспирно.

— Няма да стигнем до Хао по-рано от десет-единайсет — каза разочаровано капитан Дейвънпорт в седем часа сутринта, когато мимолетната надежда, че ще изгрее слънце, бе погребана от вълма облаци на изток. — Какво става с теченията? — унило попита той в следващия миг.

Наблюдателите на мачтите не видяха земя и през целия ден ту ръмеше тих дъжд, ту напираше бесен вятър. Привечер откъм запад заприиждаха големи вълни. Барометърът падна на двадесет и девет и петдесет. Вятър нямаше, но въпреки това застрашителното вълнение все се увеличаваше. Скоро „Пирене“ запрепуска лудо по огромните вълни, които връхлитаха в безкрайна редица от тъмнината на запад. Вахтените прибраха с най-голяма бързина част от платната и когато умореният екипаж привърши работа, в мрака се чуха диви, заплашителни гласове, които роптаеха и се оплакваха. По едно време извикаха на кърмата вахтените от десния борд, за да по-притегнат кое-що, и матросите открито показаха, че са сърдити и не желаят да работят. Във всяко тяхно бавно движение имаше протест и заплаха. Въздухът беше влажен и лепкав като клей, а при тази липса на вятър всички матроси се задъхваха и жадуваха да дишат с пълни гърди. Пот се стичаше по лицата и голите ръце. Капитан Дейвънпорт, с лице по-изпито и изнурено от всякога, с непрестанно взиращи се, угрижени очи, изпитваше потискащото чувство, че им предстои бедствие.

— Бурята е далеч на запад — каза насърчително Маккой. — В най-лошия случай ще ни закачи с края си.

Но капитан Дейвънпорт не прие това успокоение и под светлината на един фенер зачете онази глава от своя наръчник, в която се обясняваше как трябва да действуват капитаните при циклонни бури. Някъде откъм средата на кораба долетя хленченето на юнгата, което наруши тишината.

— Я млъквай! — изрева капитан Дейвънпорт, и то толкова силно, че всички на борда се стреснаха, а виновникът зави неистово от страх и ужас.

— Господин Кониг — каза капитанът с разтреперан от гняв и нерви глас, — моля ви се, запушете с някой парцал устата на това пеленаче.

Но при момчето отиде не Кониг, а Маккой и след няколко минути то се успокои и заспа.

Малко преди да се зазори, от югоизток долетя първият полъх, който скоро се превърна в силен вятър. Всички матроси излязоха на палубата и зачакаха решението, което ще се вземе.

— Сега сме добре, капитане — каза Маккой, застанал близо до Дейвънпорт. — Ураганът е на запад, а ние сме южно от него. Този вятър е последица от вакуума. Няма да се усили повече. Може да вдигнете платната.

— Но какъв е смисълът? Накъде ще плаваме? Втори ден вече не сме определяли мястото на кораба, а трябваше да видим остров Хао вчера сутринта, В каква посока се намира той — северна, южна, в източна или каква? Кажете ми това и аз тутакси ще вдигна платната. .