Така доказали, че животът се е появил вследствие на електрическа искра.
Малко преди стрелката на часовника да стигне до дванайсет, той съчини следващото си писмо до Анди Джесън и управата на Ню Йорк. После си легна и докато потъваше в дебрите на съня, отново се замисли за електричеството. По ирония на съдбата искрата, създала за част от секундата живот преди много, много години, утре също толкова бързо щеше да го отнеме.
Денят на Земята
III
Сокът
„Не съм се провалил. Просто намерих десет хиляди начина, по които няма да стане.“
55
„Моля, оставете съобщение.“
Седнал до телефона в дома си в Бруклин в седем и трийсет сутринта, Фред Делрей се взираше отчаяно в телефонния апарат. Не си направи труда да остави ново съобщение на Уилям Брент, вече бе оставил дванайсет.
„Прецаках се“ — не спираше да си повтаря той.
Имаше вероятност човекът да не е жив. При положение, че шибаната фраза на Макданиъл (симбиотична структура) се окажеше вярна, имаше вероятност Галт да е привлечен от Рахман, Джонстън и тяхната „Справедливост за Земята“ като вътрешен човек, за да им помогне да сринат „Алгонкуин“ и цялата електрическа мрежа. Ако Брент бе надушил тази връзка, гадовете щяха да го пречукат без никакво колебание.
„По дяволите! — ядоса се Делрей. — По дяволите всички слепи безмозъчни политици, които дават сили и криле на терористите!“
Но Фред не беше в бизнеса от вчера. Интуицията му подсказваше, че Брент си е жив и здрав. Ню Йорк Сити е по-малък, отколкото хората си мислеха, далеч по-малък от Голямата ябълка. Делрей бе потърсил други контакти със свои информатори и някои от агентите под прикритие, с които работеше. Никой не беше чувал за Брент.
Дори и Джими Джип не научи нищо, а той определено имаше мотив да го открие, за да е сигурен, че Делрей ще го подкрепи на предстоящото изслушване за Джорджия. Но не беше чувал и някой да е поръчвал убийството му, нито да е поръчвал наскоро чистач.
Не, заключи Делрей. Отговорът беше очевиден, не биваше повече да си затваря очите: Брент го бе изпързалял.
Той провери при Държавна сигурност, дали някой от неговите доносници, без значение дали Брент или друг, е запазил полет за някъде. Не беше, въпреки че всеки професионалист знаеше откъде да си купи документи за самоличност.
— Скъпи?
Той подскочи при познатия глас и погледна към вратата. Серина стоеше на прага с Престън на ръце.
— Изглеждаш разстроен — каза тя и се вгледа внимателно в него.
Делрей не спираше да се учудва на факта колко много приличаше тя на Джейда Пинкет Смит, актриса и продуцент.
— Легна си умислен, сега пак изглеждаш умърлушен. Подозирам, че мислиш и докато спиш.
Той понечи да я излъже, но се отказа.
— Мисля, да. Мисля, че вчера ме изгониха от работа.
— Какво? — изненада се тя. — Макданиъл те е уволнил?
— Не го каза направо… дори ми благодари.
— Но…
— Но има „благодаря“ и „благодаря“. Неговото означаваше „взимай си парцалките и да те няма“… Нека просто да кажем, че засега нямат нужда от услугите ми. Същата работа.
— Знаеш ли, прекалено много разсъждаваш.
— Той непрекъснато забравя да ми се обади и да ме информира как върви разследването.
— Онова с електрическата мрежа ли?
— Да. Все други ми се обаждат. Линкълн, Селито, асистентът на Макданиъл.
Делрей не искаше да мисли за другия източник на лошото му настроение: кражбата на онези 100 000 долара.
Но най-много се ядосваше от факта, че повярва на приказките на Уилям Брент за солидна следа и уверенията му, че ще помогне да спрат тези ужасяващи атаки. Но информаторът му изчезна, а с него и следата.
Серина влезе в стаята, седна до него и остави Престън в скута си, който грабна енергично големия палец на баща си, залюля го и прогони част от мрачните мисли.
— Съжалявам, скъпи — каза нежно тя.
Той обърна глава към прозореца и се загледа в квадрата от жилищни сгради и зад него към каменната стена на Бруклинския мост. В съзнанието му се появиха строфите от „Стръкчета трева“ на Уолт Уитман.
Сякаш беше писано за него. И той като поета беше мрачен, свадлив, труден. Човек на улицата. Но понякога, не, не понякога, а често си мислеше: ами ако греша? Началото на следващата строфа от поемата на Уитман удряше право в целта: