Райм…
Как можа да го предаде! Райм беше човекът, който му даде сили да остане в системата на полицията. Той самият беше постъпил така след онзи инцидент с гредата. Райм разчиташе на него и не се колебаеше да му поверява отговорни задачи. Защото му вярваше.
А Рон провали всичко.
Пуласки се вгледа в неподвижния Палмър — по-неподвижен и от Райм — защото нито една част от тялото му не се движеше, освен гръдният кош. Дори и онези зелени линии на монитора сякаш бяха замръзнали. Една медицинска сестра мина покрай него и той я спря.
— Как е той?
— Не знам — отвърна тя със силен акцент. — Трябва да говорите с лекуващия лекар.
Пуласки остана загледан в Палмър за известно време, после се обърна и огледа приседналия на съседното легло лекар — мъж на средна възраст в синя болнична униформа. След името му бяха избродирани буквите „М. Д“. Пуласки реши, че униформата ще му помогне и този път. Лекарят нямаше да откаже информация на един полицай. И щеше да каже неща, каквито по друг начин нямаше как да измъкне.
Палмър имаше жестоки вътрешни наранявания и бе претърпял сложна операция. Беше в кома и на този етап лекарите не се наемаха да правят прогнози.
Изглежда, че нямаше роднини в града. Беше ерген. Брат му и родителите му живеели в Орегон и от болницата щели да се свържат с тях.
— Брат — прошепна Пуласки, мислейки за собствения си брат.
— Точно така — отвърна лекарят. Свали медицинския картон на Палмър и погледна разбиращо полицая. — Вие не сте дошли да го разпитвате. Посещението ви няма нищо общо с разследването, нали?
— Какво? — стресна се Пуласки.
На лицето на лекаря се появи благосклонна усмивка.
— Случва се. Не се тревожете.
— Случва ли се?
— Преди да дойда тук, работих дълги години в „Бърза помощ“ в града. Никога не съм виждал възрастни полицаи да идват лично в болницата, за да засвидетелстват тревогата си за жертвата. Идваха все млади.
— Не, грешите. Просто исках да проверя дали бих могъл да взема показания от него.
— Да, бе… Можехте да се обадите и да проверите дали е в съзнание. Не се прикривайте, полицай. Не се срамувайте от доброто си сърце.
Което биеше бясно в гърдите му.
Очите на лекаря се спряха на неподвижното тяло на Палмър.
— Значи чукнал и избягал, а?
— Не, не. Знаем кой е шофьорът.
— Радвам се, че сте го пипнали. Мерзавец! Ще се радвам да го тикнат в затвора.
После се обърна и излезе от стаята.
Пуласки излезе след него, но се отби при сестрите и отново благодарение на униформата се сдоби с адреса и номера на осигуровката на Палмър. Искаше да разбере дали би могъл да направи нещо за семейството му. Разбра, че не е женен, но не беше млад, така че беше напълно възможно да има деца. Щеше да им се обади, да се опита да помогне с нещо. Нямаше много пари, но щеше да направи каквото трябва.
Младият полицай искаше да свали бремето на вината от себе си. Не можеше да се примири с факта, че е причинил такова нещо на този човек.
Сестрата се извини и се отдалечи, за да отговори на повикване по телефона.
Пуласки забърза към изхода и преди да напусне етажа, сложи тъмни очила, за да не видят сълзите му.
57
Малко след девет сутринта Райм помоли Купър да пусне телевизора в лабораторията, но да изключи звука.
Федералните предаваха информацията на полицията прекалено бавно, поне така му се струваше на него, той искаше да е сигурен, че е в час с развитието на случая.
Имаше ли по-добър източник от Си Ен Ен за тази цел?
Естествено, случаят беше първата и главна новина на всички новинарски емисии. Снимката на Галт беше показана милион пъти и близо толкова пъти бе споменато името на „Справедливост за Земята“. Непрекъснато повтаряха и части от обръщението на анти зелената Анди Джесън към извършителя.
Но по-голямата част от информацията беше чиста спекулация. Най-често подхвърляната за обсъждане тема беше дали атаките имат връзка с Деня на Земята.
Което също беше топ тема на деня. Всички телевизии имаха репортажи от честването му и различни прояви, свързани с него: парад, засаждане на дръвчета от ученици, протести на еко защитници, изложбата в „Ню Енерджи Експо“ и голям митинг в Сентрал Парк, където очакваха двама сенатори от западните щати — ключови съюзници на президента по темата за опазването на околната среда. Очакваше се на митинга да присъстват половин милион души. След това на сцената щяха да се качат половин дузина известни рок групи. Навсякъде споменаваха засилената охрана заради електрическите атаки.
Гари Ноубъл и Тъкър Макданиъл бяха казали на Райм, че ще подсилят охраната на града с две хиляди нови агенти и полицаи, а Т и К от ФБР щял да работи съвместно с „Алгонкуин“ за предотвратяване на евентуален саботаж по електрическите линии вътре и около парка.