Рон Пуласки влезе в стаята и Райм вдигна поглед към него.
— Къде беше, новобранец?
— Ъъъ… — измънка младият полицай и му подаде бял запечатан плик.
ДНК тестовете.
Райм веднага разбра, че е бил и другаде, и подозираше къде. Но реши да не го притиска, само каза:
— Не беше важно. Вече знаем кой е извършителят. Ще ни трябва чак за пред съда. Но за да стигнем дотам, първо трябва да го хванем.
— Разбира се.
— Намери ли нещо друго в апартамента на Галт?
— Огледах го отново, Линкълн. Но резултатът е нула.
Пристигна и Селито, по-разчорлен от всякога. Облеклото изглеждаше същото — светлосиня риза и морскосин костюм. Райм заподозря, че тази нощ е спал в кабинета си. Детективът им разказа как се развиват нещата „горе“. Случаят бе станал повод за обществени дебати. Политическата кариера на много висши сановници беше застрашена. Местните, държавните и федералните власти спекулираха с жертвите и се обвиняваха взаимно, всички мислеха, че отговорността е на другите.
Потъвайки в скърцащия плетен стол, Селито шумно засърба кафето.
— Истината е, че никой не знае какво да предприеме — каза между глътките. — Разположили сме въоръжени части на полицията, на федералните и на националната из всички летища, подлези, железопътни гари. Около рафинериите и пристанищата. Изпратили сме специални части при танкерите, въпреки че… нямам представа как, по дяволите, би взривил кораб с електрическа искра или каквото там… имаме хора и около всички подстанции на „Алгонкуин“.
— Той няма да нападне отново подстанциите — отбеляза Райм.
— Знам. Всички са наясно, но просто не знаем къде да го очакваме. То е навсякъде.
— Кое?
— Проклетото електричество — той махна неопределено с ръка, явно имаше предвид целия град. — Във всяка къща — погледът му пробяга по двете прикачени към стената писма на Галт. — Поне нямаме други искания. Боже, вчера имаше две в рамките на няколко часа. Мисля, че му е писнало и е решил просто да убие онези хора в асансьора, без значение дали исканията му са изпълнени или не — въздъхна той. — Ох, нека да си поема въздух от стълбите и ще продължим. Напоследък изкачването и слизането ми дойдоха в повече. Но иначе е добре за фигурата.
Райм плъзна поглед по дъската с уликите. Не можеше да не признае, че случаят сякаш нямаше ръководно начало. Галт беше умен, но не перфектен, и оставяше доста следи след себе си. Но те не водеха доникъде, като се изключи общата идея на нападенията му.
Летище?
Нефтено хранилище?
И още една мисъл тормозеше Линкълн Райм. Дали истината не беше скрита някъде тук, но той просто не я виждаше?
Отново усети струйките пот. Тъпата болка в главата, която го измъчваше от известно време, се завърна отново. Досега успяваше да я държи настрани, но болезненото пулсиране в слепоочията ставаше все по-упорито. Нямаше никакво съмнение, че състоянието му се влошава. Дали не бе засегната и способността му да мисли? Не би признал пред никого, дори и пред Сакс, но това би било най-голямото нещастие за него. Както беше казал и на Сюзън Стрингър миналата вечер, умът беше всичко, което му бе останало.
Погледът му неволно се насочи към кабинета през коридора. Към масата, където лежеше брошурата на Арлен Копецки „Умри с достойнство“.
Избор…
Но веднага прогони нелепата мисъл от главата си.
Телефонът на Селито звънна, той отговори и се заслуша мълчаливо, докато пиеше кафето си.
— Да? Къде? — попита и записа нещо в бележника си.
Всички в стаята насочиха погледи към него. „Ново искане“ — помисли си Райм.
Селито затвори телефона си и се загледа в бележника.
— Добре. Може би има нещичко. Обадиха се от патрула близо до Китайския квартал. Една жена ги спряла и им съобщила, че е видяла нашия човек.
— Галт ли? — попита Пуласки.
— Ти знаеш ли някой друг наш човек, полицай — сопна му се Селито.
— Съжалявам, сър.
— Разпознала го е по снимката.
— Къде? — извика Райм.
— До Китайския има изоставено училище.
Селито им продиктува адреса и Сакс го записа.
— Патрулните са проверили мястото. В момента там няма никого.
— Но ако той е бил там, не може да не е оставил следи — отбеляза Райм.
Кимна към Сакс, а тя на свой ред се обърна към Пуласки:
— Хайде, Рон. Тръгваме.
— По-добре вземи екип — изкриви устни Селито. — Едва ли са останали повече от два-три по управленията. Другите охраняват трансформаторите и кабелите из града.