Ето какво следеше погледът му — ръката. Слава богу, всичко си беше както преди.
— Хайде, Сакс — подкани я нежно той. — Хайде да си размърдаме задниците.
65
Залата прилича на наркоманско сборище, помисли си Р.К.
Трябваше да обърне внимание на баща си. Трийсетгодишният мъж сключи бледите си ръце около бутилката с бира и се загледа в играта по билярдните маси. Запали цигара и издуха дима към вентилатора. Този закон за тютюнопушенето беше голяма тъпотия. Баща му казваше, че социалистите във Вашингтон били виновни. Идиотите нямаха нищо против да изпращат деца на смърт из разни места с непроизносими имена, но виж, за пушенето надигнаха адски вой.
Очите му зашариха из масите. Онази вдясно накрая можеше да създаде проблеми — там се завъртяха доста пари — но Стип държеше бейзболната бухалка зад бара. И обичаше да я използва.
Като стана дума за бухалки, боже, какво стана с „Метс“? Той грабна дистанционното.
„Бостън“ не допринесоха с нищо за доброто му настроение.
Той превключи на новините за откачения тип, който избиваше хората с електричество. Братът на Р. К. беше много сръчен и у дома той се занимаваше с електричеството, но все се страхуваше, ако се наложеше да свързва жици. А онзи пържи хора из целия град.
— Чу ли за тоя кретен? — попита той Скип.
— За кой от всичките?
Погледът на Скип беше кос, сякаш не гледаше в теб, ако това се наричаше кос поглед.
— Оня с електричеството. Свързал един хотел с мрежата. Хващаш вратата и з-з-з — вече си мъртъв.
— А, за този ли? — засмя се Стип. — С носталгията по електрическия стол.
— Нещо такова. Само че може да те издебне по стълбището, докато се мъчиш да си отключиш вратата, дори и докато си вървиш по тротоара. И в асансьора.
— Да, бе, наистина. Возиш си се най-спокойно и изведнъж засядаш. Натискаш алармата и фют.
— Страшна работа. Или натискаш зеления бутон на светофара. Те са метални. И сбогом, мамо, сбогом, татко.
— Защо го прави?
— Кой знае… Знаеш ли, че хората си напикават панталоните на електрическия стол? И косата им пламва. Понякога ги убива не токът, а огънят. Изгаряш до смърт.
— В повечето щати вече използват смъртоносна инжекция — Стип се намръщи. — Ти и без ток сигурно още се напикаваш в гащите.
Р. К. не му обърна внимание. Съгледа впитата в тялото на Джени блузка и се опита да си спомни кога точно жена му идваше да събере парите от магазина, когато вратата се отвори и в залата влязоха двама мъже. Бяха с униформи на някаква фирма — доставчик, вероятно излизаха от първа смяна, което беше добре, защото щяха да похарчат малко от спечелените сутринта пари.
Веднага след тях влезе един бездомник.
По дяволите!
Чернокож и с мръсни дрехи, човекът заряза празната си пазарска количка на тротоара и нахлу най-нахално вътре. Обърна се с гръб и се загледа през прозореца. Почеса крака си, после повдигна мазната си шапка и се зачеса по главата.
Р. К. улови погледа на бармана и поклати отрицателно глава.
— Хей, приятел — подвикна Стип. — Да помогна с нещо?
— Нещо странно става навън — изсумтя човекът. Замърмори, после повиши глас: — Видях нещо. И то не ми харесва.
И се засмя високо и пронизително. Р. К. реши, че си имат работа с откачен.
— Добре, що не вземеш да излезеш отвън?
— Виждаш ли това? — попита бездомникът. Въпросът му нямаше конкретен адресат.
— Хайде, човече.
Но онзи се замъкна до бара и седна. Извади няколко смачкани банкноти и цял тон дребни монети.
— Съжалявам, брато — каза Скип. — Мисля, че за днес ти стига.
— Не съм пиян. Видяхте ли онзи тип? С кабела?
Кабел?
Р. К. и Чип се спогледаха.
— Ей, хора, страхотии взеха да стават из този град — измърмори просякът и обърна безумния си поглед към Р. К. — Оня шибаняк беше отвън. До уличната лампа. Правеше нещо. Човъркаше из жиците. Вие чухте ли за това? Някой пържи задниците на хората.
Р. К. тръгна към прозореца, минавайки покрай просяка. Той миришеше толкова лошо, че му се повдигна. Погледна към стълба на уличната лампа. Имаше ли прикрепен кабел? Не можеше да каже със сигурност. Изобщо възможно ли беше наоколо да се разхождат терористи? Тук, в Долен Ийст Сайд?
Всъщност защо не?
Ако онзи искаше да убива невинни хора, това място с нищо не беше по-лошо от другите.
Той се обърна към просяка:
— Слушай, човече, я си взимай партакешите и се махай оттук.
— Искам едно питие.
— Няма да получиш — Р. К. се загледа навън. Стори му се, че вижда кабел, жица, изобщо нещо. Какво ставаше? Дали някой не се целеше в бара му? Изброи наум металните части в залата. Тръбата за краката на бара, мивките, топките на вратите, вентилаторите.