— Престъпление? — вдигна вежди Райм.
— Да не повярваш. На този адрес се намира апартаментът на Рей Галт.
— Но Галт не е новопристигнал в града — възрази Сакс. — Живял е на този адрес през целия си съзнателен живот.
— Точно така.
— И какво щеше да ни каже този Брент? — стисна скептично устни Макданиъл.
— Каквото и да е било, няма да ни го каже. Защото вчера е отишъл на уличката зад апартамента на Галт и се е натъкнал на колата на наш полицай. Сега е в болницата в безсъзнание.
— Боже мой! — прошепна Рон Пуласки. — В коя болница? В „Сейнт Винсънт“?
— Да. Точно там.
— Аз го блъснах — едва намери сили да изрече Пуласки.
— Ти? — зяпна Делрей срещу него.
— Но не, не може да бъде — замисли се полицаят. — Човекът, когото ударих, се казва Стенли Палмър.
— Да, същият. Палмър е едно от имената му, когато работи под прикритие.
— Искаш да кажеш, че срещу него не се води следствие? И той не е изнасилил, убил и откраднал никого и нищо?
Делрей поклати глава.
— Докладът беше измислен от нас. Нарочно го пуснахме в системата, та ако някой го проверява, да види, че има досие. Най-голямото му престъпление беше укриване на крадени вещи, после аз го вербувах на наша страна. Брент е момче на място. Работеше за пари, разбира се, но е един от най-добрите в бизнеса.
— Но какво е правил с пазарската количка на онази улица?
— Често използвана техника при работа под прикритие. Хората с пазарски торби и колички изглеждат по-малко подозрителни. Най-добре е с детска количка. Естествено, с кукла, не с бебе.
— Боже мой! — замънка Пуласки. — Боже мой, аз…
Но на Райм не му се слушаха вайканията на младия полицай. Делрей им бе представил теория и тя обясняваше липсата на логика в уликите, която бе усетил още в началото на разследването. Беше тръгнал на лов за вълци, но се оказа, че в гората има само лисици.
Но така ли беше наистина? Дали зад атаките се криеше друг човек? А Галт беше мъртъв?
Макданиъл очевидно беше на друго мнение:
— Но ние намерихме свидетели…
Кафявите очи на Делрей се впиха в сините очи на шефа му.
— Сигурни ли сте, че са надеждни?
— Какво искаш да кажеш, Фред? — в обикновено спокойния глас на специалния агент се прокрадна нотка на раздразнение.
— Може свидетелите да са вярвали, че виждат Галт, защото ние казахме на медиите, че извършителят е той. Те от своя страна го разпространиха из целия свят.
Райм примижа и замислено отбеляза:
— Сложи си защитни очила, облечи работно облекло на компанията и каска… Ако си от същата раса, имаш същата фигура и фалшив бадж с твоя снимка и името на Галт отдолу… Разбира се, защо не.
Сакс също се замисли.
— Техникът в тунела, онзи Джоуи Барзан, каза че го е идентифицирал по името на баджа. Иначе не е познавал лично Галт. А и долу беше много тъмно.
— А шефът на охраната Бърни Уол не е успял да види кой точно му дава второто писмо. Извършителят през цялото време е бил зад него — добави Райм и заключи: — Отвлеченият и убит човек е бил Галт, както е установил и твоят информатор, Фред.
— Точно така — кимна Делрей.
— Ами уликите? — заинати се Макданиъл.
Райм се загледа в дъската и изведнъж трепна.
— Мамка му! Как съм могъл да го пропусна?
— Какво, Райм?
— Обувките от апартамента на Галт. Онзи чифт на „Албъртсън-Фенуик“.
— Но те съвпаднаха — каза Пуласки.
— Разбира се, че ще съвпаднат. Но проблемът не е в това, новобранец. Обувките бяха в апартамента на Галт. Ако са негови, нямаше да бъдат там, а на краката му. Работниците не могат да си позволят по два нови чифта. Тези обувки са скъпи и служителите си ги купуват сами… Не, истинският извършител е видял какви обувки е носел Галт и е купил втори чифт със същия размер. Същото е станало с резача за болтове и с ножовката. Онзи ги е оставил в апартамента на Галт, за да ги намерим. Какви други доказателства имаме за присъствието на Галт на местопрестъплението? Онзи косъм в кафенето срещу подстанцията на Петдесет и седма? Това също ни е било подхвърлено. Прочетете внимателно написаното от Галт в блога — кимна той към листовете, които Пуласки бе изтръгнал от принтера в апартамента на Съфолк Стрийт 227.
„Моята история не се различава от тази на много други. Работих като електротехник на линия, после в отдел «Аварии» (като главен електротехник). През годините съм работил за няколко електрически компании и съм бил в директен контакт с линиите, пренасящи повече от сто хиляди волта. Създаваните от неизолираните трансмисионни далекопроводи електромагнитни полета са причина да се разболея от левкемия. Убеден съм в това. И съвсем скоро беше доказано, че силовите линии привличат аерозолни частици, причиняващи рак на гърлото и други заболявания, но това е нещо, за което медиите не говорят.