— Ето, видя ли? — попита я Бони предизвикателно.
— Но ако променят формата си, как, по дяволите, ще разберем, че сме намерили някоя от двете половини? — попита Елена нетърпеливо. За нея най-важното си оставаше намирането на това, което ще спаси Стефан.
За миг лейди Улма остана мълчалива, а Елена се почувства зле. Тя мразеше да прибягва до груб език, нито пък искаше да изглежда разстроена пред жената, която от съвсем млада е живяла толкова тежко, в пълно покорство и ужасен страх. На Елена й се искаше лейди Улма да се чувства сигурна, да бъде щастлива.
— Но поне едно знаем — додаде тя забързано. — Че е в музикалния инструмент на Сребърния славей. Затова ще се задоволим с това, което ще намерим в арфата на лейди Фазина.
— О, но… — поде лейди Улма, но замълча.
— Какво има? — попита я Елена нежно.
— О, не е нещо важно — бързо каза лейди Улма. — Исках да кажа, бихте ли искали да видите сега тоалетите си? Трябва да направим последната проба, за да се уверим, че всичко е идеално.
— Уха, ще ни бъде много приятно! — извика Бони и се наведе над скицника, а Мередит дръпна шнура на звънеца, което накара една от прислужниците тутакси да се затича към стаята с шивачките.
— Искаше ми се господарят Деймън и лорд Сейдж да ми позволят да ушия дрехи и за тях — натъжено сподели лейди Улма с Елена.
— О, Сейдж няма да присъства. Сигурна съм, че Деймън би се задоволил с черно яке, в комплект с черна риза, черни джинси и черни обувки, също като тези, които ежедневно носи. Ще бъде много щастлив да е облечен с тях и на празненството.
— Разбирам — засмя се лейди Улма. — Е, и без това тази вечер ще се видят най-различни фантастични стилове в облеклото, така че той може да промени мнението си. А сега по-добре да спуснем завесите на всички прозорци наоколо. Галавечерята ще бъде вътре в къщата, само на газено осветление, така че цветовете ще са истински.
— Чудя се защо в поканите се казва, че празненството ще бъде „в къщата“ — каза Бони. — Може би, защото може да завали дъжд.
— Заради слънцето — обясни лейди Улма. — Това омразно тъмночервено слънце променя синьото в пурпурно, а жълтото в кафяво. Сама ще се увериш, че никой няма да се появи на соаре при закрити врати с тоалет в аквамарин или в зелено — не, дори и ти, с тази ягодовочервена коса, която направо крещи за подобен цвят.
— Разбрах. Явно с това слънце, което не залязва никога, постепенно се скапваш.
— Чудя се дали наистина разбираш — промърмори лейди Улма и добави забързано: — Докато чакаме, да ти покажа ли какво сътворих за високата ти приятелка, която се съмнява в дизайнерските ми способности?
— О, моля те, да! — Бони й подаде скицника.
Лейди Улма го прелисти, за да намери листа със скицата, която най-много й допадаше. Взе цветните си моливи с вид на дете, забързано отново да се посвети на любимите си играчки.
— Ето, това е — рече тя, като с цветните си моливи добави тук-там по една линия, другаде по някоя крива, но задържа скицника така, че трите момичета да виждат скицата.
— О, Боже! — изпищя шашнато Бони. Дори и в очите на Елена се четеше възторжено одобрение.
Момичето на скицата определено беше Мередит, с наполовина спусната и наполовина вдигната коса, но облечена в рокля — ама каква рокля! Черна като абанос, без презрамки, идеално прилепваща към високата й стройна фигура, като чудесно подчертаваше извивките по тялото й. На скицата Мередит беше великолепно изобразена, като най-вече се наблягаше на това, за което Елена бе научила, че се нарича „деколтето на любимата“: предницата на Мередит приличаше на сърце от картичките за Свети Валентин. Този стил се запазваше за цялата й фигура, чак до коленете, където роклята внезапно отново се разширяваше, при това значително. „Рокля на морска сирена“, обясни им лейди Улма.
— А ето я и самата нея — обяви тя, когато влязоха няколко от шивачките, за да разстелят пред момичетата чудесната рокля. Момичетата се възхитиха от гладкото черно кадифе, обсипано с малки правоъгълни златисти шарки. Напомня ми за нощното небе у дома, помисли си Елена, с хилядите падащи звезди по тънещия в мрак небесен свод.
— С нея ще носиш тези големи обици, украсени с оникс и злато. А онези там гребени от черен оникс и злато ще придържат косата ти вдигната. Като допълнение към тоалета Лусен изработи тези прекрасни гривни и пръстени — продължи лейди Улма. Елена осъзна, че преди няколко минути Лусен е влязъл в стаята. Тя му се усмихна, после погледът й се прикова върху подноса с три нива, който носеше. Най-отгоре, върху подложка от слонова кост, бяха поставени двете гривни от черен оникс с диаманти, както и пръстен с диамант, от чиято красота тя едва не припадна.