Но докато лейди Улма продължаваше да говори, Елена запази неутрално изражение.
— Естествено, ограниченията не се отнасят за твоя… господар Деймън.
— Естествено — отвърна Елена сдържано.
— А сега да се заемем с най-дребничката красавица, която ще отиде на галавечерята — заговори лейди Улма на Бони, която прехапа устни й силно се изчерви. — За теб имам нещо специално. Не помня преди колко време се научих да работя с тази материя. Година след година оглеждах витрините на магазините, като копнеех да купя този плат и да създам от него нещо впечатляващо. Разбираш ли? — В стаята влезе следващата група шивачки, понесли по-малка и по-лека рокля, докато лейди Улма показа скицата на момичетата. Елена се вгледа в нея с удивление. Материята беше великолепна — направо невероятна, — но шевът изглеждаше особено изкусен. Самата тъкан напомняше на пера на паун, в жизнерадостно синьо-зелено, като някаква поразително ловка ръка беше съшила частите така умело, че от талията нагоре по роклята да изобразяват очи на паун.
Кафявите очи на Бони отново се разшириха.
— Ама това за мен ли е? — задъхано изрече тя, почти изплашена дори да докосне материята.
— Да. Ще пригладим косата ти назад, за да изглеждаш изискано като приятелката ти. Хайде, пробвай роклята. Мисля, че ще ти хареса как ще ти стои. — Лусен бе излязъл от стаята и Мередит вече се бе облякла в роклята си на морска сирена.
Бони започна да се съблича, грейнала от щастие.
Лейди Улма се оказа права. Бони се влюби в начина, по който щеше да изглежда тази вечер. В момента нанасяше последните, довършителните щрихи от грима си като деликатно пръскане с розова вода и цитрусов спрей — благоухания, сътворени специално за нея.
Беше застанала пред едно огромно огледало от посребрено стъкло броени минути преди да потеглят за галавечерята на Фазина, наричана Сребърния славей.
Бони леко се завъртя и огледа с възхищение роклята си без презрамки, дълга до глезените. Корсажът й бе изработен — или поне така изглеждаше — изцяло от паунови пера, подредени в сноп, който се свиваше на талията й, за да се изтъкне колко бе тънка. Имаше и по още един сноп от по-големи пера, отпред и отзад, насочени надолу от кръста. Гърбът й всъщност изобразяваше по-дребна поредица от паунови пера на фона на коприна с изумруден цвят. А отпред, под по-големия, насочен надолу сноп, следваха стилизирано разпръснати пера, майсторски изработени от сребро и злато, всичките насочени от горе на долу, достигащи чак до края на роклята, поръбена с позлатен брокат.
И като че ли не беше достатъчно, та лейди Улма й подаде ветрило с паунови очи, изглеждащи като съвсем истински, с дръжка от нефрит и с инкрустация от изумруди и пискюл, който леко подрънкваше при поклащане, защото бе от нефрит, жълт кварц и изумрудени амулети най-отдолу.
Около шията на Бони висеше подходящо подбрана за роклята й огърлица от нефрит, обсипана с изумруди, сапфири и лапис лазули. А около двете й китки имаше няколко гривни от нефрит с изумруди по тях, които потропваха леко при движенията на ръцете като символично напомняне за това, че беше робиня.
Но погледът на Бони не се задържа за дълго върху тях, може би защото всъщност не изпитваше истинска омраза към тези гривни. По-скоро си мислеше за пристигането на фризьорката, специално призована днес, за да притегли назад къдриците на Бони с цвят на ягода, докато не полегнат равномерно по главата й след потъмняването им с наситено червено. Накрая фризьорката ги задържа с шноли от нефрит, украсени с изумруди. Сърцевидното й лице никога не бе изглеждало така зряло и в същото време толкова фино. Към изумрудените сенки и черната очна линия, лейди Улма добави яркочервено червило, след което изведнъж реши да наруши собствените си правила, като нанесе внимателно с четката малко руж по страните на Бони. Прозрачната й кожа доби румен оттенък, като на млада дама, развълнувана от поредния комплимент. Изящно изработените нефритени обици със златни камбанки в тях допълваха комплекта от накитите и Бони започна да се чувства като приказна принцеса от древния Ориент.
— Това действително е някакво чудо. Обикновено изглеждам като дребна, пакостлива фея, която все се опитва да прилича на мажоретка или цветарка — довери им тя, като отново разцелува възторжено лейди Улма. Остана още по-очарована, като откри, че червилото остана непокътнато по устните й, вместо да полепне по бузите на нейната благодетелка. — Но тази вечер наистина изглеждам като млада дама.