А какво повтаряше Елена винаги? Никога не можеш да си напълно подготвен. Не можеш да разполагаш с прекалено много резервни планове, нито да се застраховаш отвсякъде, защото, както е сигурно, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад, също така сигурно е, че дори и в най-страхотния ти план все ще се намерят някакви недостатъци.
Ето защо Елена си сътрудничеше с колкото може повече хора. Какво от това, че може и никога да не се наложи помощниците от план В или Д да се включат в играта. Те бяха на разположение, в случай че се наложеше да се притекат на помощ.
Като обмисли всичко това, на Мат му олекна и мислите му се проясниха. Не се бе чувствал така добре още откакто продаде приуса и даде на Бони и Мередит парите на Стефан, за да си купят билети за самолет. Сега можеше да се залови за работа.
— И тогава се разходихме из имението и видяхме една ябълкова градина, после една градина с портокалови дръвчета, както и черешова градина — разказваше Бони на Елена, която, свита на кълбо, лежеше в леглото си с колони в четирите краища. Изглеждаше малка и беззащитна. Около леглото висеше пепелявозлатист балдахин, който сега бе повдигнат и краищата му се придържаха настрани от шнурове с тежки пискюли, оцветени в различни златисти оттенъци.
Бони се беше разположила удобно в кресло със златиста тапицерия, придърпано до леглото. Малките й боси крака бяха вдигнати върху чаршафите.
Елена не се държеше като послушен пациент. Настояваше да стане от леглото. Искаше да се поразтъпче. Това щеше да й се отрази по-добре от овесената каша, пържолата, млякото и визитите по пет пъти на ден на доктор Мегар, който се бе преместил да живее в имението.
Но тя знаеше, че те всички наистина са силно изплашени за нея. Бони го бе изтърсила на един дълъг и хлипащ дъх през нощта, в която дребничкото червенокосо момиче дежуреше край леглото на приятелката си.
— Ти… ти изкрещя и всичките в–вампири те чуха, а после Сейдж веднага сграбчи мен и Мередит, като две котета, по едно във всяка ръка, за да се втурне натам, откъдето проехтя викът. Но д-дотогава вече толкова много хора бяха стигнали първи при теб! Ти беше в безсъзнание, а също и Деймън, и някой изрече: „Т-те са били нападнати и м-мисля, че са мъртви!“ И всички се развикаха: „Повикайте с-стражите!“ И аз припаднах, макар и за кратко.
— Шшт — нежно и внимателно отрони Елена. — По-добре пийни малко „Черна магия“, за да се почувстваш по-добре.
Бони я послуша и изпи няколко глътки. После още няколко. След това продължи с разказа си:
— Но Сейдж трябва да е знаел нещо, защото каза: „Вижте, аз съм лекар и ще ги прегледам.“ И ако можеше да го чуеш как го изрече, наистина щеше да му повярваш!
И тогава той ви прегледа и двамата. Мисля, че веднага разбра какво е станало, защото извика: „Докарайте карета! Трябва да ги отведа п-при моя колега доктор Мегар.“ Появи се самата лейди Фазина и каза, че могат да вземат една от нейните карети и просто да я върнат к-когато могат. Тя е тоооолкова богата! Сетне ви измъкнахме през задния вход, защото… защото се появиха някакви копелета, които предложиха да ви оставим да умрете. Те бяха истински демони, бели като сняг, затова ги наричат Снежните жени. А после, после ние тъкмо се настанихме в каретата и, о, Боже мой! Елена! Елена, ти умря! Два пъти спря да дишаш! А Сейдж и Мередит само се опитваха да те спасят със сърдечен масаж и изкуствено дишане. А пък а-аз се молех така с-с-илно.
Елена, вече напълно завладяна от разказа на приятелката си, я прегърна утешително, но сълзите на Бони не спираха да се леят.
— Заудряхме по вратата на доктор Мегар, сякаш в следващия миг се каним да я разбием, и някой го извика… и той те прегледа и рече: „Трябва да й се прелее кръв.“ Веднага му предложих: „Вземете от моята кръв“. Защото, нали си спомняш как в гимназията веднъж двете дадохме кръв на Джоди Райт и се оказахме на практика единствените, които можаха да й помогнат, защото бяхме с еднаква кръвна група? Тогава доктор Мегар изнамери две маси и ги подготви, ей така — Бони щракна с пръсти, — а аз бях толкова уплашена, че едва можех да стоя неподвижно, докато ми вкарваха иглата, но се справих. Някак си успях! И те ти дадоха от моята кръв. А знаеш ли какво правеше Мередит през това време? Тя позволи на Деймън да я ухапе. Наистина го направи. И доктор Мегар върна каретата в къщата, за да доведе слугите, които „искаха да получат премия“, защото т-така му казвали тук — и каретата се върна препълнена с хора. Не разбрах колко от тях Деймън изпохапа, ама хич не бяха малко! Доктор Мегар ни увери, че това е най-доброто лекарство. А Мередит, Деймън и всички ние не спирахме да говорим и да убеждаваме доктор Мегар да дойде тук, искам да кажа, да живее тук, а лейди Улма смята да превърне цялата сграда, където той живееше, в болница за бедните. И след това ние само се мъчехме да те излекуваме. Деймън още на следващата сутрин беше съвсем добре. А лейди Улма, Лусен и той — искам да кажа, че това беше тяхна идея, но той я осъществи, като изпрати онази перла на лейди Фазина — онази, за която бащата на лейди Улма така и не намерил достатъчно богат клиент, за да я купи, защото е огромна, колкото яйце, но с неправилна форма, което означава, че е с разни грапавини и извивки, но сияе като сребро.